Синдромът на неспокойните крака (наричан още Restless legs syndrome - RLS и Wittmaack-Ekbom syndrome) представлява неврологично разстройство , характеризиращо се с дискомфорт в крайниците , водещ до непреодолимо желание за движение, в хода на което оплакванията отшумяват. Колкото и странно да звучи, такова състояние съществува и то с не малка честота. В последно време темата е широко обсъждана, все по-често синдромът се диагностицира и става повод за задълбочени научини изследвания в търсене на причината и възможностите за лечението му.
В понятието дискомфорт се обединяват редица описвани от засегнатите усещания (необичайни или дори неприятни) гъделичкане , парене , схващане , крампи , болки и др. Тези оплаквания се появяват само в условиоята на покой – най-често при лягане, предимно през нощта, но и не само, както и при други обстоятелства, свързани с обездвижване – пътуване, представления и т.н. При активно движение те отшумяват. Появяват се двустранно, предимно в областта на подбедриците , рядко по ръцете . Най-неприятно е нарушението в почивката и съня. На практика оплакванията не позволяват на човека да заспи или да поддържа нормален сън през ноща. Това се отразява и на неговата работоспособност и общо състояние през деня.
Обикновено хората с подобни оплаквания не ги възпиремат като нещо сериозно или ги отдават на стрес , напрежение , преумора , неврози , резултат от недоспиване и т.н. Поради това и не се консултират с лекар по този проблем. С придобиването на по-голяма актуалност на темата в западните европейски страни и САЩ синдромът се диагностицира много по-често. Наблюдава се и в двата пола, но преобладава сред жените. Засяга всяка възрастова група, но по-висока е честотата в средна и напреднала възраст.
Въз основа на проучванията може да се каже, че RLS се среща при хора с хронична бъбречна недостатъчност ; захарен диабет тип 2 ; желязодефицитни аномалии и анемия ; магнезиев дефицит ; бременност – около 25% от бременните жени показват признаци на RLS; някои нервни болести като периферна невропатия , полиневропатия и болест на Паркинсон ; слабо оросяване на краката и разширени вени .
Относно причината за синдрома се знае малко. Търсят се генетични фактори, взаимовръзки между синдрома и дефицитни състояния и дисфункции (недостиг или неправилно оползотворяване на желязо и допамин в мозъка . Употребата на някои вещества и медикаменти също се свързва с прояви на RLS. Такива са: кофеин , алкохол , H2 хистаминови блокери , невролептици , антидепресанти , литий . Описва се също при невропатии – усложнения на хронични заболявания като захарен диабет, регистриран е при железен, фолатен, магнезиев дефицит.
Синдромът на неспокойните крака все още остава загадка за научната общност поради ограничените познания относно стимулите, които го провокират.
Лечението му е трудно и обикновено без траен ефект. На първо място се препоръчва предприемането на общи мерки за овладяване на картината – избягване на алкохол, кофеин и тютюн , за които се смята че влошават клиниката; масажи , редовна физическа активност , прилагането на топло или студено върху крайниците. При наличието на придружаващи заболявания, за които се счита, че имат връзка със синдрома, вниманието се насочва и към тях.
Редица проучвания работят върху изясняване генезата на заболяването и възможностите за медикаментозни лечение. Разглеждана бива дори хирургична операция на ниво мозъчни структури, за които се счита, че имат роля в патогенезата.
Много специалисти определят, че когато не е съпроводен със здравословни отклонения, RLS не представлява проблем за здравето. При по-сериозните случаи обаче е наложително да се контролира - най-малкото води до влошаване на качеството на живот.
Съществуват много методи за справяне със проявите на RLS, но те трябва да се прилагат строго индивидуално. Не на последно място, появата на симптома изисква профилактична проверка на естеството му. Това може да е и ранен сигнал за бъдещо влошаване на здравето.
коментари