Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια - „разделено съзнание“) е психично заболяване с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водещо до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността.
Шизофрения Причини
Причините за шизофренията все още остават неизвестни. За тяхното изяснявате са създадени множество хипотези, по-важни, от които са:
Наследствена хипотеза. В немската класическа психиатрия шизофренията се разглежда като наследствена съдба. Действително е установено, че вероятността за заболяване от шизофрения е по-голяма сред членовете на семейства с болни от шизофрения, отколкото тези без шизофренно заболяване. При еднояйчните близнаци тя е по-голяма,от колкото при двуяйчните.Освен това през последните години се натрупаха данни за редица отклонения в поведението, речта, биологичната реактивност и биохимичните процеси в организма на близките на шизофренно болните (генеалогичен метод)Подробните епидемиологични проучвания обаче установиха, че при шизофренията не съществува предаване на болестните признаци по правилата, описани от Г.Вензел. Сега може да се каже, че шизофренията не е хромозомна болест, защото срещаните при това заболяване хромозомни увреждани не носят специфичен характер (цитогенетично направление). Следователно шизофренията не е наследствена болест в буквалния смисъл на думата, но наследствеността при нея играе роля на благоприятен (предразполагащ фактор на възникване на заболяването.
Токсична (интоксикационна) хипотеза. Според тази хипотеза, считана в последно време за най-вероятна, шизофренията се дължи на автоинтоксикация-те е своеобразна ендотоксикоза.Произхода на авто-интоксикацията се търси на първо място в обмяната на веществата и по- специално в белтъчната обмяна, при която образуващите се токсични продукти подтискат дейността на оксидативните ферменти в мозъчните
коментари