Холецистит представлява възпаление на жлъчния мехур . Това е малък орган, с форма на круша, който се разполага непосредствено под черния дроб. В жлъчния мехур се складира течност, наречена жлъчка , която се произвежда от черния дроб , и играе роля в процеса на храносмилане на мазнините. От жлъчния мехур , жлъчката попада в тънкото черво чрез жлъчния канал и там влиза в контакт с храната.
В повечето от случаите, холецистит се причинява от жлъчни камъни , които запушват жлъчния канал и пречат на нормалното движение на жлъчката към червата. Това води до задържане на жлъчка и създава предпоставки за възпаление. Холецистит може да настъпи и поради проблеми със самия жлъчен канал, както и при наличие на туморни образувания.
Оставен без лечение, холецистит може да доведе до сериозни усложнения, като разкъсване на жлъчния мехур и развитие на перитонит . След поставянето на диагнозата на заболяването, лечението се провежда в болнична среда, като най-често се стига до оперативно отстраняване на жлъчния мехур.
постоянна болка в горната дясна част на корема | повишена телесна температура | гадене и повръщане | изпотяване | повишена чувствителност на корема при палпация |
съдържание
Холецистит – диагноза
За поставяне на диагнозата се разчита на данните от анамнезата и физикалния преглед, а също и на лабораторните изследвания и информацията, получена от образните изследвания – рентгенография, ехография, компютърна томография , магнитен резонанс, хепатобилиарна сцинтиграфия и ендоскопия.
От лабораторните изследвания се използват пълна кръвна и диференциална кръвна картина (ПКК и ДКК), които най-често дават повишаване на белите кръвни клетки (левкоцитоза), като белег за наличие на инфекциозен процес. Изследват се чернодробните ензими – АСАТ и АЛАТ, които често са повишени при наличие на холецистит. Наличието на повишен билирубин (общ и директен), а също и на алкална фосфатаза, говори за наличие на запушване на жлъчните пътища. Често се изследват липаза и амилаза, като белег на засягане на панкреаса, с развитие на панкреатит. Изследване на урината може да се наложи за изключване на пиелонефрит и бъбречни камъни. При всички жени в детеродна възраст е препоръчително извършването на тест за бременност, за изключване на извънматочна бременност.
При извършване на обикновена рентгенография на корем, без контраст (т.нар. нативна рентгенография), в около 10% от случаите може да се открият камъни в жлъчния мехур. На рентгенография може да се открие и т.нар. порцеланов жлъчен мехур, при който в стената на мехура има отложен калций и най-често се свързва с наличие на злокачествен процес.
Ехографиятае високо чувствителен метод за изследване на жлъчен мехур. С нейна помощ могат да се открият камъни в мехура, с размери над 2мм, а също и белези на остър холецистит. Към диагнозата насочва наличието на течност около мехура, задебеляване на стената му, както и болка при натиск с ехографския трансдюсер.
Компютърната томографияи магнитният резонанс дават много добра картина на коремните органи и могат да се използват за диагностициране на холецистит, особено ако диагнозата е несигурна и трябва да се изключат заболявания от съседни коремни органи. Допълнителна полза на тези методи е тяхната неинвазивност, а при магнитния резонанс – и липсата на облъчване на пациента.
С висока чувствителност при изследване на жлъчния мехур и жлъчните пътища са билиарната сцинтиграфия и ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография. Последният метод е инвазивен и носи известни рискове от усложнения. Ако при извършването му се открие камък в жлъчните пътища, той може да бъде отстранен.
коментари