Наклони напред
Вариантите за накланящи напред пози са многобройни, като всяка от позите би могла да се модифицира допълнително според степента на гъвкавост на практикуващия и индивидуалните анатомични особености.
Тук ще се спрем на този вид навеждане на торса, който "сгъва" тялото на две и се използва за постигане на по-добра гъвкавост в мускулатурата на цялата задна страна на тялото.
Навеждането напред зависи от три неща: гравитация, позиция на тялото спрямо земята и дишане.
При извършване на ежедневните си дейности повечето хора се навеждат, огъвайки гръбначния стълб, без да влагат умисъл в движението си и оставяйки гравитацията да помогне на движението напред и надолу, тъй като това е движение, изискващо най-малко мускулно усилие или гъвкавост.
Многократно повтарящото се използване на тази "техника" на навеждане при фитнес и стречинг тренировките обаче крие риск от травми, тъй като, отпускайки паравертебралната мускулатура, оставяме прешлените незащитени.
Техниката за безопасно навеждане напред е тазов (бедрен) наклон, който изисква повече съсредоточаване върху работата на редица мускулни групи и известна доза пластичност в задните бедрени мускули.
В зависимост от положението на тялото спрямо земята, този наклон може да се извърши от стоеж (Уттанасана), от седеж (Пашчимоттанасана), от баланс върху седалището (Урдхва Мукха Пашчимоттанасана 1) или от лег по гръб (Урдхва Мукха Пашчимоттанасана 2).
Като най-популярни стречинг упражнения тук ще разгледаме тазовия (бедрен) наклон от стоеж и от седеж.
Много често като понятието "гъвкавост" се асоциира със "способност да се сгъваме". Именно поради тази причина докосването на пръстите на краката с изправени колене е станало един вид универсален метод за "измерване" на гъвкавостта.
актуално от седмицата
Домашна рецепта срещу шипове
Каквото и да опитвате срещу шиповете усещате, че болката не отминава? Предлагаме ви алтернатива на класическото лечение на т.нар. остеофити - една стара рецепта от...
коментари