Образуването на съсирек (тромб) в кръвоносен съд , който запушва нормалния ток на кръвта , се нарича тромбоза . Когато кръвоносен съд е наранен, тялото използва тромбоцити и фибрин, за да образува съсирек, който поправя нараненото място и спира кръвотечението. Ако съсирването е прекомерно, съсирекът може да се разпадне и да се образува ембол – възниква тромбемболия.
Когато тромбът заеме повече от 75% от вътрешността на артерия, кръвоснабдяването на тъканта намалява и възникват симптоми на хипоксия (намалено съдържание на кислород) и се образуват метаболитни продукти като млечна киселина. При запушване над 90% настъпва пълна липса на кислород – аноксия и клетъчна смърт.
съдържание
Тромбоза – Лечение
Основните лекарствени средства, които се прилагат при тромбоза са хепарин, нискомолекулярни хепарини и варфарин. Те намаляват способността на кръвта да се съсирва и предпазват от нарастване на вече оформен тромб. При вземане на антикоагуланти е важно да се следят кръвни показатели (aPTT, INR), с цел да се снижи риска от предозиране и последващо кървене.
• Хепарин – бързо действащ антикоагулант, който се назначава интравенозно, в болнична среда. Недостатък е нуждата от ежедневно проследяване на показателите, за да се избегне риска от предозиране.
• Нискомолекулни хепарини – към тях се отнасят фраксипарин, далтепарин и други. Те имат действие, подобно на хепарина, но се поставят по-лесно – подкожно и от самия пациент. Недостатък е по-високата им цена.
• Варфарин – предлага се под форма на таблетки за орално приложение. Неговата антикоагулантна функция е свързана с блокиране на витамин К. При някои хора, терапията с варфарин продължава цял живот, например при болни след смяна на сърдечна клапа. Кървенето е чест страничен ефект при приема на варфарин, затова е необходимо редовно изледване на показателя INR.
За намаляване на риска от тромбоза на вените на долните крайници се препоръчва избягване на обездвижването, редовни физически упражнения за подобряване на мускулатурата на долните крайници, която спомага за изпомпването на кръвта от вените, ранно раздвижване след оперативни интервенции, използване на специални компресивни чорапи.
Ниските дози на ацетил-салициловата киселина (аспирин, ацетизал) – 75-100мг, имат антиагрегантно действие. Те намаляват слепването на тромбоцитите един към друг и по този начин намаляват риска от тромбообразуване. Приемът на ацетил-салицилова киселина се свързва с понижен риск от настъпване на миокарден инфаркт и инсулт.
Профилактиката на белодробната тромбемболия е свързана най-вече с превенцията на дълбоката венозна тромбоза.
коментари