Сърдечната недостатъчност е състояние, при което е нарушена функцията на сърцето (като помпа)да доставя богата на кислород кръв към тялото.
Сърдечната недостатъчност може да бъде причинено от:
заболявания, които отслабват сърдечния мускул;
болести, които причиняват втвърдяване на сърдечния мускул;
заболявания, които повишават търсенето на кислород от тъканите на организма отвъд способността на сърцето да достави достатъчно багата на кислород кръв.
Сърцето има две предсърдията (дясно предсърдие и ляво предсърдие), които образуват горната камара на сърцето и две вентрикули (лява и дясна), които образуват долната камера на сърцето. Вентрикулите са мускулести камари, които изпомпват кръв, когато мускулите се свиват. Свиването на мускулните камари се нарича систола.
Много заболявания могат да влошат помпеното действие на камерите. Например, мускулите на камерите могат да отслабнат от сърдечни атаки, инфекции (миокардит) или токсини (алкохол или някои агенти от химиотерапия). Намалената способността за изпомпване на вентрикулите, се дължи на отслабване на мускулите наречено систолна дисфункция. След всяко свиване на камарата (систола) мускулите трябва да се отпуснат, за да позволят на кръвта от предсърдията да запълни вентрикулите. Това облекчение на камерите се нарича диастола.
Болести като хемохроматоза (натрупване на желязо) или амилоидоза, могат да доведат до втвърдяване на сърдечния мускул и до намаляване капацитета на камерите да се отпускат и пълнят. Най-честата причина за това е дългогодишно високо кръвно налягане, което поражда удебелено (хипертрофирано) сърце. При някои пациенти, въпреки нормалната помпена дейност и капацитет на попълване на сърцето, необичайно високо търсене на кислород от тъканите на тялото (например при хипертиреоидизъм или анемия) може да доведе до висока изходна сърдечна недостатъчност.
При някои индивиди могат да присъстват един или повече от тези фактори и това да доведе до сърдечна недостатъчност. Тази статия ще се съсредоточи главно върху сърдечната недостатъчност, която се дължи на слабост на сърдечния мускул (систолна дисфункция).
Сърдечната недостатъчност може да засегне много органи на тялото. Например:
Отслабените мускулите на сърцето не са в състояние да доставят достатъчно кръв към бъбреците, които от своя страна започват да губят нормалната си способност да отделят сол (натрий) и вода. Това намаляване на бъбречната функция може да накара организма да задържа повече течности.
Белите дробове могат да се претоварят с течност (белодробен оток) и способността на човек да се упражнява намалява.
В черния дроб могат да се натрупат течности, като по този начин се затруднява способността му да премахва от тялото на токсини и да произвежда жизнено важни протеини.
Червата могат да станат по-малко ефективни при усвояването на хранителни вещества и лекарства.
Може да се натрува течност в крайниците, което да предизвика оток (подуване) на глезените и стъпалата.
В крайна сметка, ако сърдечна недостатъчност не се лекува тя ще се отрази съществено на всеки орган в тялото.
съдържание
Как се диагностицира сърдечната недостатъчност?
Сърдечната недостатъчност се диагностицира най-често клинично, чрез внимателно физическо изследване и подбрани лабораторни тестове. Пълната историята на пациента може да разкрие присъствието на един или повече от симптомите, описани по-горе.
Физическите изследвания са фокусирани главно върху откриването на излишни течности в тялото (хрипове при дишане, подуване на краката или вените на шията), както и пулс, размер на сърцето, сърдечни звуци и шумове.
Полезни диагностични тестове са електрокардиограма (ЕКГ) и рентгенография на гръдния кош за откриване на предишни сърдечни удари, аритмия, уголемяване на сърцето и наличние на течност в и около белите дробове. Може би най-полезен диагностичен тест е ехокардиографията, която използва ултразвук, за да изобрази сърдечния мускул, структурата на клапите и притока на кръв. Ехокардиографията е много полезна в диагностицирането на слабостите на сърдечния мускул, като предварителна сърдечна атака или тежки аномалии на клапаните.
Сърдечната катетеризация позволява на артериите на сърцето да бъдат визуализирани с ангиография. По време на катетеризация може да бъде измерено налягането в и около сърцето, както и да се оцени работата на сърцето. В редки случаи за диагностициране на тежки заболявания може да се наложи биопсия, при която специално устройство (катетър) се вкарва във вената и маневрира в дясната страна на сърцето.
коментари