В продължение на векове произходът на сколиозата остава загадка на медицината. И досега етиологията е неизяснена. В болшинството от случаите се поставя диагноза идиопатична сколиоза, т.е с неизвестни причини. Сложността на въпроса за етиологията се обяснява с това, че при един случай сколиозата се проявява като самостоятелно заболяване, а в други като симптом на дадено заболяване, чийто произход е добре известен.
Съществуват различни класификации, които систематизират сколиозата по етиологичен, морфологичен, неврологичен и т.н признаци.
Според етиологичния признак всички сколиози се делят на вродени и придобити. В основата на вродените сколиози лежат аномалии в развитието на елементите на гръбначния стълб и ребрата, както и някои дисплазии в него - Зацепин (1949), Чаклин (1957). Много класификации отнасят към придобитите форми – рахитичните, училищните, травматичните, рефлексоболковите и цикатриксиалните сколиози.
различно ниво на раменете | по-голяма извивка на талията от едната страна | несиметричен гръден кош | наклон на главата на едната страна | оптична измама за различна дължина на краката |
Развитие на болестта сколиоза
Латералните изкривявания остават във фронталната равнина само в началните стадии на развитие, т. нар. функционални сколиози. Под това наименование се разбират и понятията неправилно телодържане, пре-сколиоза, неправилна стойка. При функционалната сколиоза не се откриват морфологични органоструктурни промени в костната, мускулната, нервната и съединителната тъкан. Липсва дефицит в подвижността на гръбначния стълб . Коригират се във водоравен наклон на трупа или волево стягане на мускулатурата при заставане ”мирно”. Наличието на гръбначно изкривяване във фронтална равнина (сколиоза) довежда до изместване на пулпозното ядро на междупрешленния диск към изпъкналата (конвексна) страна.
Изместеното пулпозно ядро облекчава наклона към вгънатата страна, но затруднява заемането на изходно вертикално положение на гръбначния стълб и създава стабилност на изкривяването още при неговото появяване в първичната крива.
Вторичните промени са с характер на контрактура на активните и пасивните стабилизатори на конкавната страна и смущения в растежа. Постепенно задълбочаващите се функционални изменения довеждат и до структурни изменения. При сколиози I – III и IV степен има завъртане на прешлените по посока на изкривяването. Прешлените се ротират и деформират, като промените са най–силно изразени на върха на дъгата. Промените се характеризират с увеличаване на височината на прешлена от страна на изпъкването и намаляване от вдлъбнатата страна. При изместването на прешлените мускулите, които нормално изправят гръбначния стълб, започнат да го навеждат странично поради промененото съотношение между залавните им места. Настъпилите промени в един отдел на гръбначния стълб се разпространяват и в другите отдели. Първичните криви на гръбначния стълб водят до оформянето на компенсаторни криви.
коментари