Ревматизъм е автоимунен възпалителен процес . Ревматизъм се развива след прекарана инфекция на фаринкса, причинена от стрептококови бактерии от група А. Доказано е, че ревматизъм може да настъпи и след кожна инфекция със стрептококи. Той има много разнообразна клинична картина. Ревматизъм се характеризира с негнойно възпаление на ставите, сърцето, подкожната тъкан и централната нервна система. Най-значимото усложнение при ревматизъм е засягането на сърцето.
От ревматизъм боледуват най-често деца на възраст от 5 до 15 години. Той може да се наблюдава и при млади възрастни, но честотата спада значително след пубертета и заболяването се среща много рядко след 35 годишна възраст.
Полиартрит | Кардит | Хорея | Еритема маргинатум | Подкожни възли |
съдържание
Ревматизъм – симптоми
Ревматизъм може да се изяви с разнообразни симптоми, които се появяват самостоятелно или в различни комбинации.
· Възпалено гърло – само около 35-60% от пациентите с ревматизъм си спомнят за предшестващо заболяване със симптоми от горните дихателни пътища в предходните няколко седмици. Много от заболелите не търсят медицинска помощ или не вземат предписаните им антибиотици за профилактика на ревматизъм.
· Полиартрит– като цяло артритът на повече от една стави настъпва при около 75% от болните с ревматизъм. Честотата на появата на този симптом нараства с възрастта. Артритът при ревматизъм обикновено е симетричен и засяга големите стави, като коленни, глезенни, лакътни и ставите на китките. Те са оточни, зачервени, топли и болезнени. Артритът обикновено мигрира и обхваща нови стави. При повечето случаи на заболяването, полиартритът отзвучава за около 4 седмици, без да остават трайни последици. В противен случай трябва да се преразгледа диагнозата и да се търси друга причина за артрита.
· Кардит– той е единственото проявление на ревматизъм, което може да остави трайни увреждания и дори да причини смърт. Обикновено се проявява като панкардит – с възпаление на ендокарда, миокарда и перикарда. Наблюдава се в 30-60% при първите атаки на ревматизъм. По-често се наблюдава при по-малки деца, но се случва и при възрастни. Тежкото възпаление може да доведе до развитие на сърдечна недостатъчност. Пациентите с кардит могат да имат задух при физически усилия, кашлица, пристъпен нощен задух, гръдна болка, ортопнея. При перикардит се появява характерен шум – перикардно триене, както и е възможно наличие на излив в перикардната торбичка. Засягането на клапите на сърцето (предимно митралната) води до поява на характерен шум при аускултация. Възможно е пациентът да няма изявени симптоми на кардит, а диагнозата да се постави на базата на данни от аускултацията или от ехокардиография.
· Хорея– характеризира се с бързи, некоординирани и неволеви движения на части на тялото, емоционална лабилност, промени в личността. Може да засегне артикулацията и когнитивните способности. Настъпва при около 25% от случаите и е много рядко срещана при възрастни. Най-често се засягат момиченца. Възникването й се обяснява с антигенна мимикрия – с наличие на автоантитела, свързващи се с ганглиозида в мозъка. Хорея може да се наблюдава самостоятелно или в комбинация с другите симптоми. Обикновено настъпва от един до шест месеца след предшестваща стрептококова инфекция и има едновременно неврологични и психологични прояви. Подобно на полиартрита, хореята обикновено отзвучава без да остави трайни увреждания. В някои случаи обаче, може да продължи две – три години и да е значителен проблем за болния и семейството му.
· Еритема маргинатум – проявява се най-често като несърбящи, безболезнени, зачервени обриви по тялото. Имат форма на кръгчета дим, които нарастват в периферията, а изсветляват в центъра. Най-често се разполагат по тялото и проксималните части на крайниците. Обикновено се забелязват само при хора със светла кожа. Еритемата се наблюдава при около 10% от случаите на ревматизъм и е много рядка при възрастни. Обривите се запазват от няколко седмици до месеци.
· Подкожни възли– не са често срещано явление и обикновено съпътстват тежко протичащ кардит. Възлите са безболезнени и се разполагат върху костни повърхности или над сухожилия – колена, лакти, глезени, върху ахилесовото сухожилие и др. Обикновено изчезват след една – две седмици.
· Други симптоми– треска, коремна болка, отпадналост, кръвотечение от носа.
коментари