Заекването при децата представлява разстройство на речта, което най-често е психогенно по произход .
Заекването се проявява вследствие тонични, клонични или клонично-тонични спазми на мускулатурата на говорния апарат . Най-често това говорно нарушение се появява във възрастта между 2 и 4 години. Обикновено заекването при децата се предшества от остра психотравма , но не е изключено във възникването му главно участие да взема механизмът на подражанието (когато в обкръжението има заекващ). Възможно е това болестно състояние да се облагоприятства от възможността за по-лесно възникване у впечатлителни деца с ранно развила се реч и бързо натрупваща се информация. Заекването при децата може да премине бързо при правилно отношение на околните, отношение, което пречи на фиксирането на говорното разстройство и действа общо успокоително на детето. Обратен ефект се получава, когато вниманието на детето непрекъснато се насочва към говорния му дефект и то очаква с напрежение и страх появата на заекването . Тогава, по принципа на омагьосания кръг, още повече се засилва напрежението и възможността за поява и фиксиране на говорното разстройство. При страдащото дете се появява и срам от заекването, което още повече затвърждава болестните явления. Възможно е заекването при децата да възникне в хода на някаква друга невроза , която се развива в детската възраст по типа на болестните картини при възрастните. Особено място в такива случаи за развитието на заекване заема страховата невроза . Нейната честота е обусловена от недостатъчния жизнен опит на детето и лесното генериране на страхови реакции по всякакъв повод, които могат да се фиксират и да еволюират до очертана невротична картина. За съжаление обаче, страховите реакции, водещи до упорито заекване при децата си имат конкретна причина в повечето случаи. Нерядко причината за заекването при децата се оказва някой от родителите и близките на детето. Прекалената нервност, избухливост, строгото отношение към детето, включително и физическото насилие, нанасят трудно поправими щети на крехката детска психика . В картината на заекването при децата, получено в резултат на страхова невроза, нерядко важно място заемат хипохондричните страхове . Подобни страхове в детската възраст, съпътстващи се от заекване при децата, протичат често и с промени в поведението – било по посока на неспокойствие, непослушание, упорство, конфликтност, агресивност , било с противоположни прояви – потиснатост, угнетеност, уморяемост, неохота за игри или училищни занимания.
коментари