Полипите представляват доброкачествени образувания на дебелото черво . Морфологичните им особености са разнообразни, както и тяхната еволюция разбира се, което определя и различното поведение при отделните случаи. Под знака на доброкачествени минават много образувания. Най-често в лекарската практика се срещат аденомите и хиперпластичните полипи . Злокачествен потенциал е налице при първите, докато при вторите – малигнизацията е малко вероятна.
На брой те могат да са от един до множество, а локализацията е най-често в правото черво, в сигмоидната и низходящата част на дебелото черво. От морфологична гледна точка те могат да са на широка основа или на краче, а повърхността им при оглед също се различава – гладка или набраздена, розова или червена и т.н. Злокачественото израждане и процес е най-важният въпрос, който касае полипите на дебелото черво , а различни автори описват различна честота на малигнизация в зависимост от хистология, разположение и др.
Обичайно полипите не предизвикват някаква клинична симптоматика. Симптоми, проявление на налично образувание биха могли да бъдат кървене, отделяне на слуз, чревна непроходимост. Не винаги се променят навиците в изхожданията, появява се диария, която в много редки случаи би могло да е толкоз изразена, че да се стигне до електролитни и белтъчни промени. Ректалната локализация по-често е свързана с кървене, с болезнени, но неефективни позиви за дефекация (тенезми).
С най-висок малигнен потенциал (90%) са аденомите с вилозна структура. Причината за тяхната появата е спорна. Няма категорични данни относно етиологията, но все повече внимание се обръща на факторите, водещи до рак на дебелото черво .
Вана роля изиграва и диетичните грешки които правим – превалирането на животински мазнини, рафинирана захар, ниско съдържание на фибри в храната, забавеният пасаж, които водят до промяна в рН на чревното съдържимо и до изменения в естествената му флора, без съмнение оказват влияние върху нарастващата през последните десетилетия честота на засягане на дебелото черво.
Затлъстяването, тютюнопушенето, липсата на движение са в основата на типичната за нашия век структура на заболяваемостта в развитите и развиващите се страни. За голямо съжаление онкологичните заболявания заемат второ място по причина за смърт след сърдечно-съдовата патология, а образуванията на дебелото черво се нареждат в челните места сред злокачествените формации изобщо.
На полипозата започна да се обръща все повече внимание през последните години като преканцерозно (предраково) състояние. Колкото и банално да изглеждат рисковите фактори за появата им и за развитието на рака на дебелото черво, то наистина опасният им потенциал е необходимо да продължава да се подчертава много сред обществото с оглед на това за ранната профилактика, бързото откриване и своевременното лечение.
Полипите на дебелото черво биват откривани във връзка с клинични оплаквания, но много често това става съвсем случайно – при изследване по друг повод. Оплакванията може и да са били налице, но са се подценили и да им се отдавало друго значение. Самата диагноза се поставя след рентгено-контрастно изследване и най-вече след ендоскопия, която позволява получаването на най-прецизна информация относно броя, големината, разположението, външния изглед и морфологичните характеристики, както и провеждането на ендоскопско премахване на полипите - полипектомия.
Целта на съвременната медицина, в някои страни постигната до известна степен разбирасе, в други – все още само теоретично поставена, е обществото да бъде масово профилактично изследвано за образувания на дебелото черво , така както и за други заболявания, придобили наистина голяма социална значимост. Откриването на полип при такъв преглед и премахването му преди да има каквито и да било признаци за малигнизация или при ограничаването и в допустими граници стоят в основата на добрия изход на заболяването.
Лечението на полипите на дебелото черво се състои в тяхното отстраняване. При единични, малки по размери формации, подвижни спрямо околната тъкан без свидетелства за инфилтрация на чревната стена и промени в перисталктиката на дебелото черво отстраняването става по ендоскопски път. Данните за инфилтрация на чревната стена от малигнени клекти водят до по-радикални мерки – премахване на част от дебело черво в зависимост от разположението на образуванието. Подир полипекотмията , важно е проследяването. Препоръчва се ендоскопия още в рамките на втория месец, следо това до половин година, а при липса на патологични находки – контрол на всеки 6 месеца. Тотална фиброколоноскопия следва да се провежда през 1-2 години.
Някои от генетичните заболявания протичат с формирането на дифузна полипоза на целия стомашно-чревен тракт . Такава е фамилната аденоматоза – унаследявана по автозомно-доминантен път. Това означава, че ако родител предаде даже един мутирал ген на детето си, то при него задължително ще се изяви заболяването. Вероятността за това унаследяване е 50%, тъй като обичайно болните са носители само на един ген, получен от майка или баща, или пък мутирал след това. Заболяването е с голям малигнен капацитет, изявата започва още в юношеските години, полипите се намират не само в дебелото черво, а по целия храносмилателен път. Ако до 40 годишна възраст не се прояви, то със сигурност индивидът няма да заболее от полипозата.
Други полипозни синдроми са този на Gardner - съчетава се с тумори на меки тъкани, кости и много характерни зъбни аномалии; Peutz-Jeghers – много по-рядко срещан, съчетаван с пигментации по кожа и лигавици и нисък малигнен потенциал на полипите, но не и изключен; Ювенилна полипоза на дебелото черво – при нея полипите са от инфекциозен характер и не евлюират в злокачествени; Генерализирана ювенилна полипоза на стомашно-чревния тракт – тук обичайно има аденоматозна компонента в образуванията, поради което и рискът от малигнен процес е по-висок. Има и други много рядко срещани синдроми.
В крайна сметка още един път ще подчертаем високата честота на формациите на дебелото черво и необходимостта от повишено обществено внимание в борбата с тях във връзка с повишаване преживяемостта, подобряване прогнозата на рака на дебелото черво. Скринингът включва ежегодно изследване за окултно (скрито) кървене от чревния тракт след 50 годишна възраст и при двата пола, ежегодно ректално туширане дори и след 40 г.възраст, рентгенов преглед с контраст на дебелото черво – иригография на всеки 3-5 години, ендоскопски анализ на 3-5 години след два отрицателни резултата.
При високо рискови лица е желателно прегледите да започнат много по-рано. При полипектомия вече споменахме, че е необходимо да се проследи, при хронични възпалителни заболявния на дебелото черво като язвен колит и болест на Крон – след около 10-годишна давност на болестта, при лица, които имат роднини, заболели от рак на дебелото черво , предимно първостепенни, прегледите е необходимо да започнат поне 10 години преди възрастта, на която е заболял членът на семейството.
коментари