Остеоартрит е най-честото ставно заболяване . Остеоартрит засягащо над 20 милиона души само в САЩ. Остеоартрит представлява дегенеративно заболяване, което се дължи на биохимично разпадане на хиалинния хрущял на ставите. Днес се счита, че от остеоартрит са засегнати не само частите на хрущяла, изграждащи ставата, но и цялата става, включително костта под хрущяла и синовията.
Засегнати от заболяването са най-често ставите , носещи по-голяма тежест – коленни, тазобедрени, с тавите в шийния и поясния отдел на гръбнака, ставите на ходилото. Други стави, които могат да се засегнат са дисталните и проксималните интерфалангеални стави на ръката.
Въпреки, че в основата на заболяването стои прекомерното износване на хрущяла, ставите се засягат и от неспецифичен възпалителен процес.
съдържание
Остеоартрит – диагноза
Липсват специфични лабораторни изследвания, свързани с остоартрит. Най-често острофазовите протеини и скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) са в нормални граници. Анализът на вътреставната течност показва брой на левкоцити под 2000 на микролитър, с преобладаване на мононуклеарните клетки.
Рентгенографията е образното изследване, което най-често се прилага в диагнозата на остеоартрит, тъй като се извършва бързо и е със сравнително ниска себестойност. Най-често за поставяне на диагнозата са достатъчни данните от клиничната картина и рентгеновото изследване. Отличителни белези на остеоартрит, които се визуализират на рентгенографията са стесняване на ставната цепка, субхондрална костна склероза, поява на костни кисти и понякога наличие на ставни „мишки” (малки парченца от хрущяла, които се откъсват и се виждат в ставното пространство).
Ядреномагнитният резонанс може да изобрази промените в ставата, които се визуализират и при рентгенографията. Разликата е, че ЯМР дава и директна картина на ставния хрущял. Компютърна томография рядко се прилага за диагноза на остеоартрит. Ехографията няма приложение в оценката на остеоартрит, въпреки че са правени опити за определяне на ставната дегенерация чрез нея. Ангиографията не се използва рутинно в диагнозата на остеоартрит.
Артроцентезата е инвазивно изследване на ставите, при което с помощта на игла може да се аспирира синовиална течност, която да се изследва. Артроцентеза на засегнатата става може да помогне за изключване на възпалителен артрит, инфекция и/или кристална артропатия. Анализът на синовиалната течност помага да се изключат други заболявания на ставите. Насочващи към диагнозата остеоартрит са наличието на невъзпалителна ставна течност, отрицателни посявки за бактерии и оцветяване по Грам, липса на кристали в течността при оглед с поларизационен микроскоп.
коментари