Доц. АНТОНИ ГЕОРГИЕВ, директор на клиниката по ортопедия и артроскопска хирургия столичната болница "Софиямед"
Доц.
- Доц. Георгиев, какво представлява артроскопската хирургия като метод и кои стави оперирате най-често по този начин?
- Това е миниинвазивен метод, при който се прониква в участък от човешкото тяло, който няма естествен отвор. Той се прави през стената на ставната капсула. Първите опити за артроскопски операции са правени още през 30-те г. на ХХ в. Реално артроскопската хирургия и диагностика се развиват от 60-те г. на ХХ в. Ние сме едни от пионерите в Балканския регион. При метода се използва оптическа система с малък диаметър, свързана с телевизионна камера, която се въвежда в ставата през малък отвор. На монитор наблюдаваме това, което се случва вътре в ставата. През друг отвор се вкарват специално разработени за тази хирургия инструменти, с които можем да оперираме.
Относно втората част на въпроса ви: Колянната става е на първо място по честота на оперативните интервенции, които правим в нашата клиника. Следват раменната и глезенната става. Интервенцията може да се прави почти на всички стави на опорно-двигателния апарат. Броят на операциите, които могат да се извършват с артроскопия, непрекъснато нараства. Първоначално използвахме метода, за да отстраним някое свободно телце или да изрежем малко от менискуса. Сега можем да направим операция на връзките, на хрущяла, при вътреставно счупване - тоест всичко, което засяга една става вътре в нейната кухина.
- Какви проблеми водят пациентите най-често при вас?
- Най-много пациенти имаме с увреждане в коляното. Увредите на менискуса са най-честата причина за операция, но нашата клиника е високоспециализирана и установяваме, че правим повече сложни операции, отколкото леки корекции. Менискусът е хрущял, разположен като две дъги в коляното между двете кости - долната част на бедрото и горната на подбедрицата.
Той обаче е изключително лошо кръвоснабден и при травма зараства трудно. Зарастват само тъкани с кръвоснабдяване. По принцип менискусът е подложен на интензивно натоварване - огъване, ротиране, и затова понякога се къса. Лечението зависи от вида на скъсването. Понякога може да се зашие и ние го правим, защото е важна структура. Когато не отговаря на критериите за шиене, го изрязваме.
- Това се прави при травми или при възрастови изменения?
- И при двете. Терапевтичното поведение обаче е различно в двата случая. В хирургията напоследък се наблюдава известна агресивност, която аз не смятам за обоснована. Когато травмата е при млад човек, менискусът е за операция. Но с времето този хрущял се уврежда и правим изследване, за да видим реалното му състояние.
Тогава не винаги е добре да се маха. Ако е увреден хрущялът на ставата, менискусът , макар също да е леко увреден, поема част от натоварването. Затова при хора над 55-60 г. тази операция трябва да се преценява много прецизно. Имал съм пациенти, оперирани с такава увреда, които идват на преглед и питат: Защо болката не ми минава? Отговорът е: Защото не е трябвало да се прави тази операция. Така те продължават да се оплакват от болка, засилваща се при натоварване, и от оток в коляното.
- А може ли човек без менискус да стъпва нормално?
- Може, но с годините нещата не се развиват благоприятно. Отстраняването му е принудителна операция. По-лошо е обаче, ако ние го оставим скъсан в ставата. Стараем се да отстраним минимална част от него, но понякога се налага да се отстрани целият.
- А защо се казва "скъсване" на менискус, след като е хрущял?
- Защото е много еластичен хрущял, в него има колаген. При скъсване човек усеща остра болка на мястото. Когато скъсването е много голямо, се получава и блокиране на ставата. Оплакванията са ясно изразени.
- Може ли да се спре износването на хрущяла в коляното?
- Няма хранителна добавка или вещество, което да спре износването на хрущяла и ставата. Много се рекламират различни препарати, но моят личен опит сочи, че те не действат. В САЩ и в Европа поотделно се слагат по 300 000 изкуствени стави годишно. Ако можеше да се възстановява хрущялът с медикаменти, нямаше да се правят такива операции.
Оперативно може да се възстанови хрущял, но само ако той е бил здрав преди това, не е имал сериозно износване. При травмата се е получил някакъв дефект и точно при тези интервенции медицината отбелязва голям напредък. Може да се прави възстановяване с хрущялно-костен трансплантант или автоложно-хондроцитна пластика, при която се вземат собствени клетки и се отглежда тъканна култура. При дегенеративните изменения на хрущяла това не може да се случи.
- А можете ли да помогнете на възрастните?
- В момента има тенденция за лечение от биологичен тип - то се старае да съхрани максимално нормалната анатомия и тъканите на пациента. Не можем да направим по-добър хрущял или става от природата. Например има операции на колянната става, които, направени в подходящия момент, могат да отложат поставянето на изкуствената става средностатистически с 15 г. Променя се биомеханиката на крайника и се натоварва тази част на коляното, която е със запазен хрущял.
Обикновено той се износва само от едната страна. По това време обаче човек няма толкова много оплаквания и сякаш не вярва, че операцията му е нужна. Друг тип операции са тези, които възстановяват важни за стабилността на ставата структури. Когато ставата е стабилна, хрущялът не се износва. Трети тип операции са тези, които опитват да направят малки вътреставни корекции без агресивно отстраняване на менискус или хрущял.
- Използвате ли някакви импланти?
- Имплантите ни служат за няколко цели, основната е да фиксират. Това са метални и неметални, саморазграждащи се винтове, пирони и плаки.
- Какво правите при другите стави?
- При раменната става най-често се получават вътреставни увреди при изкълчване. 40% от изкълчванията при млади хора рецидивират, случват се отново. Целта на оперативното лечение е ставата да се стабилизира. Преди се е правело с операция с разрези, сега става артроскопски. Най-честият проблем, водещ до артроскопска операция, е т.нар. "импинджмънт" на раменната става. Това представлява прекалено триене на сухожилията на някои мускули около раменната става, водещо до възпаление и болка.
Ние можем да разширим разстоянието между костните структури, за да възстановим нормалното им плъзгане. В тези случаи артроскопската хирургия има сериозни успехи. Можем да направим операции и за корекция на костно-хрущялни дефекти на глезена. Оперираме миниинвазивно и лакътя при травми и свободни тела. Хит е състоянието "тенис лакът". Около ставата се залавят мускули, които движат китката. Точно там се получава дегенеративен проблем. Когато нищо друго не е помогнало, на помощ идва артроскопията. Артроскопският метод позволява пациентът да се възстанови много по-бързо в сравнение с традиционните ортопедични операции .
ОЩЕ ОТ Здравни Новини
Свързани
актуално от седмицата
Домашна рецепта срещу шипове
Каквото и да опитвате срещу шиповете усещате, че болката не отминава? Предлагаме ви алтернатива на класическото лечение на т.нар. остеофити - една стара рецепта от...
коментари