Миомата е най-честия тумор на матката. Въпреки че самата дума тумор звучи страшно и в обществото се използва като синоним на рак, миомата практически няма нищо общо с това заболяване. Според някои проучвания миома може да бъде открита в до 40% от жените на възраст над 35 години. Много от тях нямат оплаквания и вероятно никога няма да разберат за наличието и.
Миомата често предизвиква по-обилни и продължителни менструации, неправилни кръвотечения или болка, не рядко обаче при по-слаби жени първият симптом е подуване на долната част на корема. Анемия предизвикана от честата и повишена загуба на кръв също може да бъде първи симптом. Някои определени форми на миома могат да предизвикват повтарящи се аборти, ролята на миомата в безплодието при жената по принцип се надценява.
Миомата по правило се наблюдава при жените с менструация. Тъй като в повечето случаи е зависим от хормоните тумор, след спиране на менструацията (поради липса на яйчникови хормони след менопаузата или при приложение на лекарства) миомата може да намали (понякога значително) обема си.
На практика в момента медицината не може да отговори защо точно определена жена има миома , а друга не. Ясна е връзката с наследствеността – често се наблюдава в майка и дъщеря, сестри, но това не е абсолютно.
съдържание
Лечение на миома на матката
Какви са възможностите за лечение ?
Единственото 100% сигурно лечение е оперативното отстраняване на матката. В много случаи това не е необходимо – може да се отстрани само миомния възел или възли – това се прави при жени желаещи да забременеят или когато пациентката иска да запази матката си. В определен процент от случаите след такава съхраняваща матката операция може да се наблюдават повторно миомни възли. Отстраняването на миомния възел може да се направи с операция при отворен корем, с лапароскоп или с хистероскоп (при възли под маточната лигавица). Сравнително по-нов метод е емболизацията на маточните артерии. Казано опростено в кръвоносните съдове на пациентката се вкарва специална сонда достигаща до артерията, която храни миомата. В нея се инжектира вещество, което я запушва. По такъв начин храненето спира и миомата се „умъртвява” Успехът е около 90%. Друг още по-нов метод е унищожаването на миомата с помощта на фокусиран ултразвук. Изисква специална техника и не се предлага у нас.
Съществуват лекарства, които могат да „свият” значително размерите на миомата. Те предизвикват изкуствена менопауза понижавайки значително половите хормони. Приложението им води до странични явления, което ограничава продължителността на техния прием. След спирането на лечението вероятността миомата да възвърне размерите си е голяма. За това те са подходящи само за подготовка за оперативно лечение на големи миоми при млади жени целящо запазване на матката.
Трябва ли при оперативно отстраняване на матката за миома да се отстраняват и яйчниците?
Логиката „да махнем всичко, за да няма повече проблеми, така и така сме отворили корема” е несъстоятелна. Наличието на менструация е белег за запазена яйчникова функция. Отстраняването на яйчниците води до всички негативни състояния наблюдавани в менопаузата, при това по-бързо и по-тежко. Вероятността пациентката да се разболее от рак на яйчника е многократно по-малка от вероятността да получи счупване в следствие на остеопороза, или съдово заболяване с не по-малка смъртност от рака. Профилактичното отстраняване на яйчниците може да се дискутира единствено при по-възрастните пациентки, особено при съмнение за злокачествено заболяване.
коментари