Няколко селища в Югозападна България са записали върху страниците на своята история, че водят началото си от ослепените Самуилови войници. Едно от тях е селото с добро име – Добърско.
Част от воините на Самуил стигнали дотук след битката при село Ключ, което днес е почти на южната гранична бразда на България. През 1014 години при Ключ византийските войски разгромили армията на българския цар Самуил. Василий Втори Българоубиец наредил цялата войска да бъде ослепена, като на всеки сто войници бъде оставен един с едно око, за да води другите.
Самуил получил сърдечен разрив, когато видял това зло. С него умряла и Първата българска държава. А ослепените му воини поели към вътрешността на България, водени от еднооките си другари. Болката на телата им била огромна. Духът на повечето бил сразен, но имало и такива, които се борели за живота си. Именно те вървели смело напред, хванати ръка за ръка, за да не се отклоняват от пътищата, по които ги водели еднооките.
Една легенда гласи, че слепите мъже вървели и пеели. Песента им била стройна и тъжна като угасващия ден зад върховете на Рила и Пирин. Силите им почти ги напускали, но те пеели. Хранели се с корени и горски плодове. Една нощ спрели да си починат на широка поляна. Нямали вече никаква храна. Вода също. Едноокият водач предложил да копаят, за да стигнат до вода и да пият. Започнали със сетни сили да изриват земята. Изведнъж от земята бликнал извор и водата изхвърчала толкова нависоко, че оплискала уморените мъже. Те започнали жадно да пият и като деца да се плискат и къпят в струята.
Оживление настъпило за изнурените им души. След него те заспали, проснати край извора. На сутринта открили чудото. Стотината мъже виждали. Зрението им се било върнало. Тогава те запели. Но не вече тъжна песен, а жива, радостна и щастлива. И до днес певческата традиция е запазена в село Добърско като почит и преклонение пред войниците на Самуил. Именно тези Самуилови воини се смятат за основатели на село
Добърско в южната част на Рила. Днес от извора, с който е свързана легендата за тях, продължава да блика вода. Смята се, че тя цери очни болести и не само. Свещеници казват, че изцелението идва от вярата и чистата душа. Легенда се носи и за това, че тук е лекувал очите си и Климент Охридски. Може да се спори много дали това е така, но все пак става дума само за легенда, пише в. „Уикенд“.
Вълшебният извор се намира в двора на една от най-старите запазени български църкви. Тя е уникална с няколко неща. Храмът е един от малкото с името на двама светци – Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Вече не е действащ, а само музей. По един от надписите в него се смята, че е създаден около 1614 година. Като много преди това тук е имало тракийско светилище. Което никак не е странно, като се има предвид, че много от българските църкви са построени върху по-стари тракийски свети места. В църквата „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” има един чисто езически символ. Това е камък, който сякаш е израснал от земята. Върху него има две преплетени змии. А известно е, че Тракийският конник пък настъпва змия като символ на неговото посвещение в силата на мисълта.
Стенописите в църквата са на няколко века. Художниците са неизвестни. Защото средновековната традиция не им е позволявала да изписват имената си. Местните разказват, че преди време имало пожар в църквата, но цялото село се втурнало да спасява иконите от храма и нито една не пострадала пише lekuva.net.
ОЩЕ ОТ България
актуално от седмицата
Домашна рецепта срещу шипове
Каквото и да опитвате срещу шиповете усещате, че болката не отминава? Предлагаме ви алтернатива на класическото лечение на т.нар. остеофити - една стара рецепта от...
коментари