Синдромът на ленивите черва е състояние, при което дебелото черво не може ефективно да изхвърля натрупаните отпадаци от процеса на храносмилане. Често този синдром се асоциира със запек и в повечето случаи симптомите са сходни. Честата употреба и злоупотреба с лаксативни (разхлабващи) средства е сред най-често посочваните причини за състоянието. Счита се, че редовната употреба на разхлабващи медикаменти създава зависимост и прави червата „мързеливи” и неспособни самостоятелно да извършват своята функция. Докато това важи в пълна степен за много от възрастните хора, същата причина не може да се използва за обясняване на състоянието при съвсем малки деца и кърмачета, които също могат да страдат от лениви черва. Болестта на Хиршпрунг (мегаколон) е заболяване, което предизвиква състояние на лениви черва. При него има нарушение в развитието на нервни клетки, регулиращи перисталтиката. Това води до хроничен запек.
подуване | Болка | Главоболие | Умора | Промяна във вида на изпражненията | Усещане за учестена перисталтика | Повишено оригане и гадене |
съдържание
Лениви черва – диагноза
За поставяне на диагноза често пъти е достатъчна анамнезата на пациента. Информацията за чести периоди на запек, с трудно изхождане на твърди изпражнения, честа употреба на слабителни средства , насочват мисленето на лекаря в тази посока. Добре е преди поставяне на окончателна диагноза обаче, да се изключат някои по-сериозни заболявания на храносмилателната система, като рак на дебелото черво. Трудно изхождане в комбинация с рязка загуба на тегло, липса на апетит, може да се дължат на злокачествено заболяване . Повишена умора може да се обясни и с наличие на анемия от хронично кървене от храносмилателната система.
Извършват се рутинни кръвни изследвания като пълна и диференциална кръвна картина, оценка на чернодробната и бъбречната функция. Изследват се електролитите, тъй като при промяна в техните нива може да доведе до отклонения от нормалната перисталтика на червата. При съмнения за заболяване на щитовидната жлеза, което също може да се изяви с промени в изхожданията, се правят хормонални изследвания.
От инструменталните изследвания се прилагат рентгенография с контраст. При изследването може да се види забавеното движение на контрастната материя по хода на червата, раздути чревни гънки и повишено количество газове, по-трудно наличие на фекални маси (преди изследването се приема средство почистващо червата). При съмнение за злокачествено образувание се препоръчва колоноскопия. При това изследване с помощта на гъвкава оптична система се прониква през ануса в дебелото черво и се оглеждат неговите стени за полипи и други образувания. При наличие на съмнителни участъци, може да се вземе част от тях за хистологично изследване (биопсия).
коментари