Кучешката тения (ехинококоза) може да ви се струва екзотично заболяване, но в последните години броят на болните се е увеличил 10 пъти!
Симптоми:
Основните преносители на заболяването са бездомните кучета. С изпражненията си заразените кучета изхвърлят хиляди яйца в околната среда, откъдето децата се заразяват чрез ръцете си и при вдишване. Опасни са недобре измитите нискостеблени растения – марули, репи, лук, магданоз, ягоди, които се
замърсяват лесно с кучешки изпражнения. По кръвен път ехинококите се разнасят до белия дроб, слезката, черния дроб, мозъка. Там се развиват кисти с различна големина, понякога нарастват бавно с години и стават дори колкото бебешка главичка. Освен че притискат съответния орган, кистите го увреждат и с алергизиращото си и токсично действие. Кучешката тения няма конкретни симптоми и обикновено се открива случайно при рентгеново изследване, скенер, ехография.
Въпреки това, ако детето постоянно си играе с кучета и е отпаднало, няма апетит, спи лошо, има сърбежи по кожата, непременно се обърнете към лекар. Промените в кръвната картина и другите изследвания насочват към диагнозата.
Определение: Ехинококозата е зооантропоноза с хронично протичане и най-често засягане на черния дроб (50-60%), след това белите дробове (35%), мозък (3-5%), слезка , бъбреци и др.
съдържание
Патоанатомия
След като онкосферите попаднат в белия дроб , те се превръщат в кисти. Стената на кистата се състои от:
1. Вътрешна (зародишна) обвивка – membranа germinativa. Служи за размножаване на паразита.
2. Външна (хитинова) обвивка – membranа cuticularis. Служи за храненето му.
Около кистата се разраства съединителна тъкан, като реакция на макроорганизма, при което се образува фиброзна капсула. Тя се стреми да ограничи нарастването на кистата, но е мека, еластична и тя нараства. Фиброзната капсула и хитиновата обвивка се отделят една от друга с цепковидно пространство, изпълнено с лимфа. Чрез това пространство става обмяната на веществата между паразита и хазяина.
Кистата е изпълнена с бистра течност, съдържаща янтарна киселина и някои минерали.
От зародишната обвивка чрез пъпкуване се образуват протосколекси. Зрелите сколекси се откъсват и плуват свободно в кистата, образуват т. нар. “хидатиден пясък”. В цялата киста може да има над 2 млн. сколекси. Кистите, съдържащи сколекси са фертилни. По-често кистите в белия дроб са афертилни. Обикновено са единични, но понякога могат да бъдат и множествени.
Нарастването на ехинококовата киста в белите дробове става значително по-бързо, отколкото в другите органи.
коментари