Коронарна болест или наречена още коронарна артериална болест . Коронарна болест настъпва , когато върху стените на артериите, кръвоснабдяващи сърцето (коронарни артерии), се натрупа комбинация от мазнини, калций и съединителна тъкан. Така се оформя плака, която нарушава нормалното снабдяване на сърдечния мускул с кислород и хранителни вещества. Забавянето на кръвта през тези артерии води до поява на гръдна болка или ангина. Ако плаката напълно прекъсне кръвния ток през артерията, може да настъпи инфаркт на миокарда или фатално ритъмно нарушение (сърдечен арест).
В детските години вътрешният слой на артериите е гладък, позволявайки на кръвта да се движи безпроблемно. С нарастване на възрастта, съдържанието на холестерол и калций в стените на съдовете нараства и те стават по-дебели и по-малко еластични.коронарна болест
Нездравословните навици като диета богата на холестерол и други наситени мазнини, тютюнопушене и липса на физическа активност, ускоряват процеса на отлагане на калций и холестерол в стените на артериите. Този процес е известен като атеросклероза. Плаките са като твърди черупки с меко ядро, съставено от холестерол. При движението на кръвта през съдовете, плаката може да се разкъса и съдържанието ѝ да повиши съсирваемостта на кръвта. Съсиреците затрудняват допълнително движението на кръвта и могат напълно да го блокират, причинявайки ангина или инфаркт на сърцето
Болка в челюстта | Болка в гърдите | Неритмична сърдечна дейност | Сърцебиене | Слабост | Замайване | прималяване | припадане |
съдържание
Коронарна болест – диагноза
Първият с имптом на заболяването може да бъде инфаркт или внезапна сърдечна смърт. Ето защо е важно да се провеждат скринингови тестове да се установи навреме състоянието и неговата тежест, преди да се изяви с тежки, дори фатални симптоми.
Поставянето на диагнозата коронарна болест на сърцето започва със снемане на подробна анамнеза на пациента. Той бива разпитан за неговите оплаквания, настоящи и минали заболявания, прием на медикаменти.
Следва физикално изследване на пациента, при което може да се установи шум на сърцето, кардиомегалия (уголемено сърце) или други отклонения.
Провеждат се кръвни изследвания – стандартните (пълна кръвна картина и биохимия), както и по-специфични – сърдечни ензими, които се повишават при наличие на увреждане на сърдечния мускул.
Електрокардиограмата е безболезнено изследване, което измерва електрическата активност на сърцето. Тя може да разкрие различни сърдечни проблеми, като исхемия, миокарден инфаркт, ритъмни нарушения, изменения на сърцето в резултат на продължително високо кръвно налягане, някои клапни аномалии. При наличие на симптоми на ангина се провежда ЕКГ изследване с натоварване, при което се използва велоергометър или бягаща пътека. Така при натоварване може да се проявят исхемични промени в кардиограмата, които липсват при покой.
Рентгенографията на гръден кош може да покаже промени във формата на сърцето, както и събиране на течност в белия дроб.
Чрез ехокардиография се визуализира движението на стените на сърцето, сърдечните клапи и преминаването на кръвта през тях. При нужда може да се приложи стрес-ехокардиография, чрез физическо натоварване на пациента или прилагане на медикамент.
Коронарната ангиография чрез сърдечна катетеризация е най-добрият начин за оценка на коронарна болест на сърцето. Това е инвазивно изследване, което се извършва под контрола на рентгенова камера. С помощта на катетър, въведен през феморалната или брахиалната артерия, се достига до коронарните артерии и се впръсква малко количество контрастно вещество. Така се визуализира запушването на артериите и степента му. На базата на резултата от изследването се преценя кой метод на лечение е най-подходящ в конкретния случай.
коментари