Коклюшът (известен и като магарешка кашлица ) е силно заразно инфекциозно заболяване, засягащо дихателните пътища , предимно в детска възраст.
В ерата преди ваксинациите, коклюшът е бил водеща причина за смърт в ранна детска възраст. След въвеждането на системната имунизация, случаите на това инфекциозно заболяване намаляват с повече от 99% от 1930 до 1980 година. Въпреки това обаче, коклюшът не е изкоренен и трябва да се включва в диференциалната диагноза на протрахирана кашлица с цианоза или повръщане, и сигнификантна лимфоцитоза от кръвните изследвания.
съдържание
Лечение на коклюш
Усложненията при коклюш могат да бъдат от страна на белия дроб, а така също и от страна на други органи и системи. Често се среща наслагване на вторична инфекция с развитие на пневмония. При тези случаи температурата от субфебрилна се повишава значително, променя се и характера на физикалната находка.
При кърмачета и малки деца може да се наблюдават гърчове и засягане на централната нервна система. Това се дължи на честите пристъпи на кашлица и затруднено поемане на въздух, които водят до хипоксия и лишават мозъка от кислород.
По-рядко поради усилената кашлица може да се наблюдават фрактури на ребра, хернии, пролапс на правото черво.
Най-добрият и специфичен метод за профилактика на заболяването е убитата ваксина срещу Bordetella pertusis. В миналото тя се е поставяла като част от ваксината ДТК (срещу дифтерия, тетанус и коклюш). В момента тя влиза в състава на пет-компонентната ваксина Pentaxim(насочена срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце), която се поставя на кърмачето през втори, трети и четвърти месец и като реимунизация – през шестнайсти месец. Противококлюшната ваксина се поставя и на шест-годишна възраст, като част от ваксината Tetraxim.
Коклюш - Лечение
За кърмачетата под шест месеца, лечението е болнично. То включва антибактериални средства срещу причинителя, както и поддържащо лечение. Целта на терапията е да се намали броя на кашличните пристъпи, да се облекчи кашлицата, а също и да се ограничи разпространението на инфекцията.
Антибиотично лечение
Антибиотици се назначават при доказан коклюш, а също и при подозрение за такъв. Въпреки, че ефектът им е най-добър при назначаване още в катаралния стадий, тяхното включване и на по-късен етап също е оправдано. Те спомагат за елиминиране на причинителя от респираторния тракт и по този начин ограничават възможността за заразяване на околните.
Bordetella pertusis е чувствителна към антибиотици от групата на макролидите – Еритромицин, Кларитромицин, Азитромицин. При деца под един месец Кларитромицин и Еритромицин не се препоръчват, поради повишен риск от развитие на хипертрофична пилорна стеноза. При свръхчувствителност към макролиди, може да се назначи триметоприм-сулфаметоксазол (Бисептол).
Патогенетично и симптоматично лечение
При нужда, към антибактериалното лечение на коклюш се включва и кислородотерапия, аспирация на трахеобронхиалното дърво. При тежките случаи може да се наложи и апаратна вентилация.
Прилагат се също и кортикостероиди (Урбазон) и препарати от групата на бета2-агонистите (Салбутамол). При наслагване на вторична инфекция, с развитие на пневмония, се назначават широкоспектърни антибиотици.
На болното дете трябва да се осигури спокойствие, като се избягват факторите, предизвикващи пристъпи. Стаята трябва да се проветрява редовно, а въздухът – да се овлажнява. Препоръчва се прием на лека храна и много течности, за да се намали риска от дехидратация, най-вече при малки деца.
коментари