Кестените имат приятен вкус наподобяващ този на картофите и вероятно, поради това са станали не толкоз популярни след откриването на Америка и доставянето в Европа на първите картофи.
Пресните кестени имат белтъчини около 2,9%, мазнините са 1,9%, въглехидрати 42,8%, целулоза , 16% скорбяла 1,4%, захари 4%, декстрин 7%, вода 4,8%. Съдържат още лимонена, ябълчена и млечна киселина и голямо количество лецитин – 355 мг%.
Кестените биват диви и ядливи , като дивите намират приложение в народната медицина , а ядливите се употребяват варени или печени. В сурово състояние имат тръпчив вкус дължащ се на сапонините в тях.
Съдържат витамини РР, С, А, В1, В2 , както и пектин и танин в сравнително голямо количество.
Ядливият кестен е полезен за анемия , но с по-продължително време на хранене с тях и в по-голямо количество. Пектинът и танинът му придават диуретично действие, а съдържащият се в него кумарин предпазва кръвоносните съдове от склероза . Кестените влияят противовъзпалително , болкоуспокояващо , подобряват кръвообращението , полезни са за сърцето , храносмилането , за лечение на рани и подагра , изгаряния .
Дивите кестени в народната медицина се използват за лечение на разширени вени , хемороиди , листата им се използват при висока температура , пародонтоза и други.
ОЩЕ ОТ Здравна култура
Свързани
актуално от седмицата
Домашна рецепта срещу шипове
Каквото и да опитвате срещу шиповете усещате, че болката не отминава? Предлагаме ви алтернатива на класическото лечение на т.нар. остеофити - една стара рецепта от...
коментари