Безвкусният диабет е заболяване, свързана с отпадане на секрецията или ефективността на антидиуретичен хормон ( АДХ )на неврохипофизата. Заболяването е рядко, наблюдава се главно в млада възраст - под 25 години, по-често у мъже. В малка част от случаите има вроден характер. Различават се три типа безвкусен диабет - симптоматичен, идиопатичен (без установима причина) и нефрогенен .
1. Симптоматичният безвкусен диабет се дължи на тумор на хипофизната жлеза и около нея, метастази , черепни травми , неврохирургични операции, както и менингит , саркоидоза , енцефалит .
2. При идиопатичния тип безвкусен диабет ( 1/3 от случаите )не се открива явна първопричина за заболяването.
3. За нефрогенния безвкусен диабет е характерно липсата на съпротива от страна на дисталните тубулите на бъбречните гломерули при действието на <span style=""font-size:13px;" line-height:1.6em"="">АДХ – дефект на рецепторите за АДХ. Бъбреците губят способността си да концентрират урината и отделят годямо количество силно разредена урина. Загубата на вода поддържа усета за жажда и се компенсира с обилно поемане на течности.
Клинична картина: При всички типове безвкусен диабет основни белези са повишеното количество на отделената разредена урина (полиурия) и силната жажда с поемане на много течности ( полидипсия ). Болният забелязва в определен момент, от време на време след психично или физическо напрежение, че изпитва силна жажда, поема огромно количество течности без насита, и отделя изобилно светла урина. Количеството на урината достига 5-25 л в денонощие (при норма 1,5 л).
Как се лекува инсипидния диабет ?
При централен безвкусен диабет препарат на избор е вазопресинът и неговите аналози. Първоначално лечението е провеждано с екстракти от хипофиза с животински произход. По-късно това е заменено с аналози – аргинин-вазопресин; лизин-8-вазопресин, прилаган като назален спрей.
Днес използваният масово препарат на избор е Дезамино-8-D-Аргинин вазопресин – Адиуретидин SD,Desmopressin. Има препарати за интраназално приложение под формата на спрей, прилаган на 8 или 12 часа, за перорално - с таблетки, също на 2 или 3 приема, ампули за парентерално приложение.
При нефрогенен инсипиден диабет изнапред вниманието се насочва към първопричината. Освен това се ограничава приемът на сол и белтъци. Средство на избор за корекцията на диурезата са тиазидните диуретици. Последните намаляват вътресъдовия обем, което води до повишаване абсорбцията на вода и соли на друго ниво - проксимални тубули в бъбреците.
Простагландините са ендогенни антагонисти на антидиуретичния хормон. Приложението на нестероидни противовъзпалителни средства (инхибитори на ензима циклооксигеназа, продуцираща простгландини) води до подобрение на чувствителността към вазопресин и редуцира поиурията. Използва се индометацин средно в доза 100мг/дневно.
При някои форми на нефрогенен инсипиден диабет е наблюдаван ефект и при употребата на по-високи дози дезмопресин.
При гестационен безвкусен диабет с изявена клинична картина се допуска приложението на дезмопресин.
При дефект в осморецепторите се прилага фиксирана доза дезмопресин със стриктен контрол над осмолалитета на плазмата и концентрационната функция на бъбрека. Болният се научава да приема определен обем течности. Наблюдават се лабораторни показатели един - два пъти седмично, тегло всеки ден, впоследствие и на по-дълги интервали.
коментари