Как да тренираме при проблеми с кръвното

Като основа за добра подготовка преди тренировка и избягване на хипотоничен пристъп може да послужи добра и старателна загрявка за подобряване на кръвоснабдяването. От друга страна тя ще помогне и за повишаване на работоспособността и готовността на мускулите за предстоящия стрес. Общо раздвижване на стави, стречинг и скачане на въже биха били от полза.

При динамични упражнения работата на сърцето се увеличава значително, за да се осигури адекватно кръвоснабдяване на работещите мускули. Това се съпровожда с активиране на симпатиковата нервна система, повишаване на сърдечната честота и съкращения, както и свиване на венозните съдове.

Повишените нужди на мускулите от кръв и кислород се задоволяват посредством разширяване на кръвоносните съдове на заетите в упражнението мускулни влакна. Същевременно незаетите кръвоносни съдове в тялото (т.е., които нямат нужда от повишено кръвоснабдяване в този момент) се свиват, което означава цялостно повишаване на кръвното.

Разширените артерии в мускулните влакна обаче помагат това повишение да се компенсира. През това време самите мускулни влакна, съкращавайки се, също помагат за връщането на кръвта към сърцето и вените чрез "изпомпването" й в тези посоки. Резултат от това е минимално повишаване на диастолното артериално налягане.

Ако упражненията се изпълняват с еднаква интензивност, благодарение на този компенсаторен механизъм организмът сам регулира стойностите на артериалното налягане и цялостното кръвообращение. Кръвта се разпределя по периферните съдове и по този начин се облекчава работата на сърцето.

Но тъй като различните упражнения изискват различна сила и интензивност, са разнообразни и реакциите от страна на сърдечно-съдовата система към изпълнението им. Стойностите на кръвното налягане могат да варират и при различните етапи на едно-единствено повторение - възможни са и ръстове, и спадове.

По време на тренировки, особено силови, може да се използва т.нар. "Валсалва маньовър" – техника за въздействие върху кръвното налягане по време на някои упражнения и неговия контрол. Техниката действа дори при стречинг. Резултатите от нея са краткосрочно повишаване на стойностите на систолното артериално налягане и забавяне на пулсовата честота, последвано от контролирано възстановяване на тези показатели.

Също така е добре при такива тренировки да не се прекалява с почивките между сериите. Защото в покой кръвното налягане се нормализира, а тялото "изстива", т.е. може да навлезе във фаза на релакс. Правилното дишане по време на всякакъв вид тренировка е от първостепенно значение за нормалното протичане на всички физиологични реакции при физическо натоварване. Дори краткосрочно задържане на дишането по време на физическо натоварване може да доведе до някои промени в параметрите на сърдечно-съдовата система: по-бавно увеличаване на сърдечната честота, склонност към повишаване на артериалното налягане и др.

Някои специфични движения, препоръчани от редица специалисти, биха могли да облекчат проявите на хипотония , особено неврогенно предизвиканата.

Това са:

повдигане на пръсти ;
кръстосване на краката от стоеж;
извиване напред, клякане;
коленичене на един крак;
крачка напред (step up)- фиг.1.
Тези маневри водят до увеличение на периферното съдово съпротивление и намаляване на съдовия капацитет чрез стимулиране на мускулите и кръвотока на прасците.

За хора с неврогенна ортостатична хипотония е характерен неадекватният мускулен тонус в тази част на тялото. Активирането и упражняването й се препоръчва с цел овладяване на хипотоничните пристъпи. То е особено важно за пациенти с различни заболявания и възрастни хора, при които такъв тип признаци са налице.

За здрави хора е препоръчително и ефективно повдигането на пръсти в такива моменти, а за хора със съдови нарушения – кръстосване на краката от стоеж.

Доколко спортните занимания ще доведат до такива модификации в организма, зависи от степента на тренираност, възрастта, пола, здравословния статус, телосложението и други условия. Също са много важни вида на самите упражнения, степента на натовареност и интензивността/честотата/продължителността на тренировките.

Промени в кръвното налягане при спорт
Отдавна е известно, че редовно трениращите атлети се отличават с "по-голямо сърце". Физическите упражнения се свързват с хемодинамични изменения и промени в способностите на сърцето към натоварване. При спортистите са увеличени сърдечната честота и ударният обем. В резултат на това периферното съпротивление на кръвоносните съдове е намалено, но крайният резултат се изразява в леко до умерено повишаване на кръвното налягане.

Когато се изпълняват статични упражнения например, определени мускулни групи поддържат тялото в някаква позиция без да се извършва (или при минимално по обем) движение. В такива случаи има леко увеличаване на общата производителност (интензитет) на сърдечната мускулатура, причинена от повишена честота на ударите, както и налягането. Такъв увеличен интензитет в дългосрочен план би могъл да доведе до мускулна хипертрофия на самата сърдечна мускулна тъкан (по-специално на мускулните влакна в лявата сърдечна камера, увеличаването на нейната маса и удебеляването на миокарда) на принципа на скелетно-мускулното "заякване". Това е свързано с адаптацията на сърцето към увеличеното натоварване.

На практика след проведени проучвания се оказва, че и при спортове с динамични движения (колоездене), и при спортове, характеризиращи се със статични движения (силови спортове) резултатът е повишаване в различна степен на кръвното налягане вследствие на по-интензивната работа на сърдечния мускул.

Сърцето е в повишен стрес поради увеличеното натоварване и с цел нормализиране на цялостното кръвообращение и освобождаване на това напрежение, то изпомпва повече кръв през аортата към съдове с по-ниско налягане. Увеличава се систолното налягане. Проучване сочи, че сърцата на атлетите са с увеличени размери в сравнение с тези на хора, водещи уседнал начин на живот – около 10 % по-голям размер на лявата камера в отпуснато състояние, 15 до 20 % по-дебела задна стена и като цяло увеличена маса с 45 %.

Въпреки всичките тези възможни изменения, хистологичната структура на сърдечните тъкани остава непокътната. ЕКГ в такива случаи не показват значителни отклонения. Все пак добре е да се проследява редовно кръвното налягане, особено ако на практика не се тренира твърде интензивно, а замерванията показват по-високи стойности.

Множество сравнителни проучвания показват, че с най-ясно изразени структурни и функционални изменения на сърдечния мускул са колоездачите, следвани от спринтьорите. Интензивното колоездене е свързано с повишено кръвно налягане при практикуващите го, за което важна роля играе и статичното положение на горната част на тялото при каране. Други спортове, при които има допълнителни натоварвания поради по-особени по характер движения (изотонични, статични), допълнително предразполагат към повишен стрес за сърдечно-съдовата система.

Занимаващите се с някои специфични спортове като американски футбол е по-вероятно да страдат от хипертония, продиктувана и от техния наднормен телесен индекс (BMI) и завишени нива на глюкоза в кръвта (поради естеството на тренировките и начина на хранене). Аеробните упражнения (например джогинг, плуване, спортни танци, спортно ходене, кардио тренировки) пък биха могли да доведат до противоположния ефект – понижаване на кръвното налягане поради олекотеното натоварване и обогатяването с кислород на сърцето и мускулите.

Пациенти с метаболитен синдром по-трудно постигат антихипертензивен ефект от аеробни физически упражнения. Счита се, че инсулиновата резистентност, характерна за този синдром, както и по-високите нива на серумен инсулин са възможни причини за високо кръвно. По този начин чрез редовна физическа активност пациентите могат да постигнат понижаване на нивата на глюкозата в кръвта и оттам произтичащите от това ползи.