Понятието „ емболия ” произхожда от гръцки (embolus) и означава запушалка. То описва състояние, при което в някоя част на тялото се образува обект, наречен ембол , който циркулирайки в кръвоносните съдове запушва някой от тях в друга част на тялото. Емболите не бива да се бъркат с тромбите – съсиреци, които се образуват и остават в част от тялото, без да се пренасят с кръвния ток.
силна болка с ирадиация | нарушения в хемодинамиката | шок | нарушение на мозъчното кръвообращение | инсулт | слабост | изтръпване на едната половина на тялото | обърканост | нарушения в говора | световъртеж | нарушение в равновесието | нарушение в зрението | силно главоболие. |
съдържание
Как се поставя диагнозата емболия
Поставянето на диагнозата започва с разказа на пациента за неговите оплаквания (анамнеза) и физикално изследване. Най-често прилаганите тестове за диагностициране на емболия са:
♦ Електрокардиограма (ЕКГ) – записва електрическата активност на сърцето;
♦ Изследване на алкално-киселинното равновесие (АКР) – измерва кислорода, въглеродния диоксид и други газове в кръвта;
♦ Рентгенография на белите дробове;
♦ Изследване на белодробната вентилация/перфузия;
♦ Компютърна томография (с и без контраст) – визуализират се промени в гръдния кош, мозъка и други органи;
♦ Белодробна ангиография – може да открие наличие на съсиреци в разклоненията на белодробната артерия;
♦ Ехография – използва се за измерване на скоростта на кръвния ток и промени в него;
♦ Изследване на D-димер– изследва се в кръвна проба, повишаването е белег за тромбоза;
♦ Електроенцефалограма (ЕЕГ) – записва електрическата активност на мозъка;
♦ Ядреномагнитен резонанс (ЯМР) – с помощта на магнитни вълни дава детайлна картина на мозъка и други органи.
коментари