
Бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло, високо 2 – 3 м. Листата са последователни, яйцевидни или елипсовидни до закръглени, леко неравностранни, 2 – 4 см дълги и 1.5 – 3 см широки, неясно назъбени или целокрайни, кожести, голи, лъскави. Листните дръжки са до 1 см дълги, 2 – 4 пъти по-къси от петурата. Прилистниците са видоизменени в 2 твърди, къси, кафяви бодила, от които единият е по-дълъг, косо изправен, а другият е по-къс и извит назад. Цветовете са дребни, 3 – 4 мм широки, жълто-зелени, събрани в пазвен грозд, съставен от дихазии. Плодът е суха, полусферична неразпуклива костилка, която по средата е обкръжена с дисковидно, по края вълновидно, ципесто крило. Цъфти от юни до септември, а плодовете узряват от юли до октомври.
Расте по скални и каменисти склонове предимно на варовит терен, по-рядко и по морските дюни, навлиза и в разредени дъбови гори. Среща се почти в цяла България докъм 600 м надморска височина.
Употребяема част на билката драка :
Използват се плодовете (Fructus Paliuri).
Действие:
Отхрачващо, спазмолитично, противовъзпалително.
актуално от седмицата

Домашна рецепта срещу шипове
Каквото и да опитвате срещу шиповете усещате, че болката не отминава? Предлагаме ви алтернатива на класическото лечение на т.нар. остеофити - една стара рецепта от...
коментари