Д-р Кунчев: Готвим се за взрив от западнонилска треска!

С д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, разговаря Анна Ботинова

- Д-р Кунчев, какви мерки взема държавата срещу надвисналата заплаха от нетипични за България болести? Всички съседни страни имат случаи на западнонилска треска.

- Наблюдаваме със загриженост и се готвим. Заради промените на климата нашият регион е застрашен от т.нар.

Създаде се програма, по която се изследват серумни кръвни проби от пациенти с неясни температурни състояния от инфекциозните отделения. Целта е да се търсят по-редки заболявания. В случая се вземат проби от районите на Пловдив, Бургас, Хасково, където е по-вероятно да се появи заболяването. Една част се изследват в Националния център по заразни и паразитни болести, а повечето изпращаме в лабораторията на Шести американски флот в Кайро, която открива редки вируси. С ветеринарите сме организирали да изпращат животински серуми от рисковите райони, защото основният епидемичен процес е при животните.

- Чрез кои животни се предава заразата ?

- За западнонилския енцефалит се следят особено птиците. Така го откриха преди няколко години американците - по случаи на много умрели птици. Вирусът се предава между птиците и те го разнасят на нови площи. Между тях пък го пренасят комари, които предават и на селскостопански животни. Вече откриваме антитела в проби от коне и магарета, макар и рядко. Това значи, че са се срещали с вируса.

- Опасно ли е за стопаните, които отглеждат такива животни?

- Не. Не се предава при клане или ядене на месо. Основната заплаха са комарите. Другата застрашаваща болест, свързана със затоплянето на климата, е маларията. Всяка година в България има между 5 и 15 случая. Заразяването е станало в чужбина, но се създават условия да възникне вътрешна зараза.

- Може ли да се предвиди опасността за България чрез опита на съседите?

- Въпрос на време е да се появят и у нас случаи на западнонилски енцефалит и малария. Ако разширим обхвата на изследванията, вероятно ще излязат отделни случаи. Западнонилската треска има различно протичане в Европа и САЩ. В Европа повечето случаи са по-леки - като летен грип, с температура, разтрисане. Усложненията са 4-5% за разлика от САЩ, където неврологичните прояви са много по-тежки.

- Подготвени ли са общопрактикуващите лекари, спешната помощ?

- Много интензивно работим за подготовката им. В подобни случаи джипито не може сам да постави диагнозата, но трябва да мисли за тези заболявания и да търси диагностика.

- Налага ли се общините да вземат по-различни мерки за пръскането срещу комари?

- Всяка пролет пускаме специални предписания чрез тяхното сдружение. Проблем често са процедурите, които се провеждат по Закона за обществените поръчки и отнемат много време. Почти винаги се явяват недоволни фирми, които с обжалване блокират всичко. Много фирми печелят само заради ниските цени, а не вършат правилно обработката, не използват нужните препарати и в подходящата концентрация и ефектът е нулев. Големите общини особено по Дунав се научиха и действат адекватно. За тези с по-малки възможности се оказва непосилно. За маларията проведохме обучение с биолозите към РЗИ и всеки си знае биотопа, който трябва да наблюдава.

- Много майки понасят критики, че пръскат децата със спрейове против кърлежи и комари при всяка разходка. Излиза, че са прави, така ли?

- Да, имат основание. Все пак трябва да се има предвид, че това са химикали и трябва да се употребяват с мярка. Освен това действат интензивно по 2-3 часа, а не по 5-6, както четем на опаковката.

- Налагат ли се законови промени заради здравните заплахи, свързани с глобалното затопляне?

- Има програма на Европейската комисия, която набелязва всеки сектор, свързан със затоплянето на климата. В България също готвим програма за векторно разпространяваните болести, която обхваща всички зарази, предавани от комари, кърлежи и гризачи. Тя е насочена особено към джипита, инфекционисти, спешни лекари. Залага се и скрининг - насочено търсене на определени причинители по райони. За малария скрининг не е възможен, но се напомня на лекарите да пращат кръвни проби за изследване при паразитолог.

- Ако сега избухне взрив от подобна зараза, системата ще се справи ли?

- Има капацитет, но зависи от броя на случаите. При епидемията от морбили в Сливен имаше по 3 деца на легло, защото се струпаха 300 болни в отделение за 70. При сериозен взрив ще бъде много трудно.

- Овладени ли са огнищата на морбили, които се очертаха през пролетта?

-Приемаме, че да, тъй като минаха два инкубационни периода без нови болни. По повод на светкавичното разпространение на вирус, внесен от Германия, организирахме допълваща имунизация в 6 области, основно в ромските квартали. У тях няма негативизъм или страх, но е трудно за организация и изпълнение. В Ихтиман и Самоков например срещнахме роми без документи, здравни осигуровки и личен лекар. В Скравена, Ботевградско, в 5 къщи като землянки живееха 60 души! Имунизирахме 14 деца. В бургаското с. Рудник със 70% ромско население имат много сериозна лична лекарка. Тя имаше само 2-3 деца на място за ваксиниране и още 149, които са в нейния списък, но живеят във Франция. Те имаха образцов имунизационен списък, повечето ваксини им правят там, ако някои предишни им липсват, ги връщат да им се направят тук. Социализирани, но там - значи има начин. Общо са ваксинирани близо 5000 деца и борбата беше за всяко поотделно. Затова общественото здравеопазване е изключително важно - то е последната мрежа, която улавя изпадналите отвсякъде. За работата с ромите изключително помагат ромските здравни медиатори, но са малко. При 240 общини те са 115, мъчим се да ги направим 150 за тази година. Ромите са най-големият проблем на обществената здравна система в момента. Над 90% са неосигурени, живеят в лоши битови условия, често в незаконни махали, липсват образование и здравна култура, не пият изписаните лекарства. Колкото по-големи са кварталите, толкова по-страшно. Единствената им възможност е спешната помощ, претоварват я, има конфликти. Неслучайно епидемията от морбили през 2010 г. беше в 96% сред ромски деца. Боледуваха 24 000, починаха 24.

- При такива взривове има ли опасност за нормално ваксинираните деца и младите хора?

- Не. Родителите не бива да допускат пробиви, днес е по-важно от всякога. Въпреки залитанията с крайно отричане на ваксините извън ромската общност

покритието на имунизациите е доста добро - от 91 до 95% за различните ваксини. Това е приемливо в европейски план. Освен това нашият имунизационен календар е напълно съпоставим с този на водещите европейски страни. Вече имаме разлика по отношение на ваксината против варицела, която някои страни въведоха, но тя е въпрос на обсъждане. Някои въведоха и ваксината за рота-вируси, която при нас е извън имунизационния календар. За препоръчителните ваксини, които хората си плащат, трябва да се въведе възможност за реимбурсиране. Държавата да плати имунизацията на тези, които желаят, а не да има безплатни ваксини поголовно. Така трябва да бъде например за хепатит А, който е изключително разпространен у нас. Същото да се прави за грип, за рота-вирус, за човешки папилома вирус.

- След епидемията от морбили може да се случи и взрив от детски паралич, щом има толкова неимунизирани.

- От това ни е страх. Все пак от морбили не се умира при навременно взети мерки, докато заболявания като полиомиелит и дифтерия са нещо различно. За да има стабилност, нормалната противоепидемична система трябва да работи, а не да се правят извънредни имунизационни кампании през 2-3 години.