Това е комплексно очно заболяване , което се обуславя от много фактори и има специфични характеристики като увреждане на очния нерв и загуба на зрително поле. Обикновено при пациентите с глаукома е налице повишено вътреочно налягане, но дори пациенти с нормално очно налягане могат да развият глаукома. Не съществува специфично ниво на повишено вътреочно налягане, което със сигурност да води до глаукома. В същото време няма и долна граница на налягането, която напълно да изключва риска от поява на заболяването. Ето защо ранната диагноза и лечението на глаукома са ключови в предпазване на загуба на зрението.
размазано зрение | поява на окръжности с цвета на дъгата | болка в очите и главата | гадене | повръщане | силна болка в очите | внезапна загуба на зрение. |
съдържание
Как се поставя диагноза глаукома
Поставянето на диагнозата глаукома невинаги е лесно. Използват се няколко диагностични теста:
· Тонометрия– измерва вътреочното налягане с помощта на т.нар. тонометър. Измерването е безболезнено, осъществява се чрез прилагане на налягане чрез малък инструмент или въздушна струя. Нормалното вътреочно налягане варира между 12 и 22 mmHg, като при повечето случаи на глаукома то е над 20 mmHg. Има и случаи обаче, при които пациентът е с глаукома, а налягането е в нормалните граници.
· Офталмоскопия – това е диагностичен метод, с помощта на който се изследва състоянието на зрителния нерв и се търсят белези на увреждане. Изследването се извършва след разширяване на зениците и със специален уред, снабден с източник на светлина и увеличителна способност.
· Периметрия – с нейна помощ може да се установи дали зрението е засегнато от глаукома . Чрез теста се измерват зрителните полета и резултатът се изготвя под формата на карта. При това изследване пациентът гледа право напред и трябва да съобщи, когато вижда светлина с периферното си зрение.
· Гониоскопия – чрез нея може да се разграничат откритоъгълната от закритоъгълната форма на глаукома. Този вид тест се извършва чрез поставяне на специална леща в окото, снабдена с огледало. Тя позволява на лекаря да установи дали ъгълът между ирисът и роговицата е затворен и блокиран.
· Пахиметрия – това е безболезнено изследване, с което се определя дебелината на роговицата. Извършва се с помощта на пахиметър, който се поставя върху предната част на окото. Това има значение най-вече за избора на лечението.
коментари