Гениталиите са деликатна и преди всичко чувствителна зона на женското тяло. Заболяванията, които най-често ги засягат, са инфекциозни и дерматологични.
Вулводиния
Вулводинията е наименование, описващо постоянния дискомфорт във вулвата (външните полови органи), изразяващ се в парене, дразнене и сухота. Заболяването има разни клинични форми:
• Есенциална вулводиния – често се среща при възрастни жени в менопаузата. Характеризира се с парене в областта на големите срамни устни, уретрата и перинеума. Счита се, че причината за заболяването е увреждането на сензорните нерви и промяната в кожната чувствителност в областта.
• Цикличен вулвит – това е алергична форма на вулводинията, развиваща се срещу налични във влагалището дрожди от род Candida. Появява се във втората фаза (лутеалната) на менструалния цикъл с болка, сърбеж и чуство за оток на вулвата. Оплакванията се засилват след полов контакт.
• Вулвит , дължащ се на семенната течност – рядко срещано заболяване, протичащо със сърбеж, зачервяване, оток и уртикариален обрив на вулвата. Симптомите се появяват много скоро след коитус. Установено е, че състоянието се дължи на синтез на антитела у жената срещу семенната плазма на партньора. Прием на антибиотици или морски продукти от мъжа са най-честите антигени, провокиращи имунната система на жената.
• Вулвит , дължащ се на попаднала във вагината слюнка – увеличеното практикуване на оро-генитален секс е честа причина за сърбеж и зачервяване на вулвата. Със слюнката могат да се пренесат към женските гениталии много патогененни агенти от устната кухина. При микробиологичното проучване се изолират най-вече причинители от род Haemophilus. Смилателните ензими на слюнката също предизвикват раздразнение на лигавицата.
• Алергичен вулвовагинит – възниква в резултат на битов контакт с цветно бельо от синтетични материи, дамски превръзки, козметика (сапуни, шампоани, дезодоранти), дезинфектанти (дамски душ), контрацептиви (презервативи, диафрагми, спермицидни гелове), медикаменти и храни. Основните оплаквания са сърбеж и парене, последвани от поява на болка, дизурия (нарушения в уринирането), нарушена сексуална активност и общо неразположение. Понякога по влагалищната лигавицата се развиват везикули ( мехурчета, изпълнени с течно съдържимо), след което пукане се образуват крусти.
• Цитолитична вагиноза – развива се циклично, всеки месец в лутеална фаза на менструалния цикъл. Дължи се на спад на pH на влагалищния секрет и се изявява с диспареуния, дизурия, сърбеж и обилно количество бял флуор.
2. Меланоза на вулвата
Заболяването се среща предимно у младежи. Изразява се в сиви, светло- до тъмнокафяви или черни петна по лигавиците на вулвата и вагината. Подобни оцветявания жената може да има и по ноктите си. Хистологичното изследване потвърждава, че причината за състоянието е увеличаване количеството на пигмента меланин в базалния слой на кожата.
3. Вулварен вестибулит
Вулварният вестибулит засяга сексуално активни жени. Характеризира се силна болка в една или повече точки на входа на влагалището при допир, опит за вагинално навлизане при гинекологичен преглед и чувствителност към притискане на бельото към тази област. Лигавицата е зачервена и оточна, понякога дори и разязвена.
Установено е, че една част от роднините на жени с вулварен вестибулит имат същите оплаквания, съчетани с болка при полов контакт и непоносимост към дамски превръзки и тампони. Вероятно за развитието на заболяването значение има генетичната предизпозиция. Тъй като вулварният вестибулит често се съчетава с интерстициален цистит, специалистите определят причината за заболяването – увреда на ембрионалния епител, от който се развиват женските гениталии и отделителната система.
коментари