Болестта на Базедов , известна още като болест на Грейвс или токсична дифузна гуша , е най-честата причина за хипертиреоидизъм в САЩ. Хипертиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда повече хормони, от колкото тялото се нуждае.
Щитовидната жлеза е малка, с форма на пеперуда жлеза, разположена в предната част на шията, под гръкляна. Тя произвежда два щитовидни хормона – трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4). Тиреоидните хормони имат значение за метаболизма, развитието на мозъка, дишането, функциите на сърдечно-съдовата и нервната система, телесната температура, мускулната сила, състоянието на кожата, менструалния цикъл, теглото и нивата на холестерола. Производството на хормони от щитовидната жлеза се регулира от хормон, наречен тиреоид-стимулиращ хормон (ТСХ), който се отделя от хипофизната жлеза, разположена в мозъка.
Базедова болест е автоимунно нарушение , което означава, че имунната система атакува собствените тъкани и клетки. В случая имунната система произвежда антитела, наречени тиреоид-стимулиращи имуноглобулини, които се свързват към клетките на щитовидната жлеза. Тези антитела имитират действието на хормона ТСХ и стимулират щитовидната жлеза да произвежда прекалено голямо количество хормони. По-рядко антителата могат да блокират синтеза на хормони и да доведат до объркваща клинична картина.
Изнервеност и повишена раздразнителност | Умора или мускулна слабост | Непоносимост към топлина | Нарушения в съня | Тремор на ръцете | Ускорена и аритмична сърдечна дейност | Ускорен чревен пасаж и диария | Загуба на тегло | Гуша |
съдържание
Лечение на базедова болест
За лечение на базедова болест се прилагат три възможни средства – радиойодтерапия, тиреостатични медикаменти и хирургична интервенция. Радиойодтерапията е най-често прилаганият метод за лечение в САЩ.
При нея пациентът приема през устата радиоактивен йод – 131. Тъй като щитовидната жлеза поема от кръвотока йода, необходим за синтезата на хормони, по същия начин тя поема и радиоактивния йод. Постепенно той разрушава клетките на щитовидната жлеза, без да засяга други тъкани в организма. Някои терапевти използват по-големи дози йод-131, за да изключат напълно щитовидната жлеза. Други предпочитат по-ниски дози, чрез които целят да доведат производството на хормони до нормални граници. Най-често са нужни повече от един курс на лечение, а резултатите отнемат време . пациентът може да забележи подобрение след няколко седмици до месеци. При пациенти с тиреоид-асоциирана офталмопатия радиойодтерапията се избягва, тъй като според някои проучвания тя може да влоши състоянието. За избягване на това усложнение се прилагат кортикостероиди. Радиойодтерапията не се прилага при бременни и кърмещи жени, тъй като радиоактивният йод може да увреди щитовидната жлеза на плода и може да преминава в майчиното мляко. Почти всички пациенти на това лечение развиват с времето хипотиреоидизъм (щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони). В тези случаи се назначава хормонозаместителна терапия със синтетични хормони.
Две лекарства – метимазол и пропилтиоурацил, влияят на синтеза на хормони от щитовидната жлеза. Понякога те се прилагат като самостоятелна терапия, но обикновено нямат траен ефект и приложението им изисква често мониториране. Затова в по-голям процент от случаите се използват преди или след радиойодтерапията. При бременни жени се прилага най-често пропилтиоурацил, кърмещите жени трябва да получават възможно най-ниските ефективни дози.
Антитиреоидните лекарства могат да доведат до странични ефекти при някои пациенти. Най-често това са алергични реакции. Рядко могат да доведат до чернодробна недостатъчност или намаляване на броя на белите кръвни клетки и предразполагане към инфекции.
Докато се постигне ефекта от лечението с тиреостатиците, могат да се назначат лекарства, наречени бета-блокери. Те бързо облекчават симптоми като тремор, сърцебиене, повишена нервна възбудимост. Тези лекарства действат като блокират ефекта на хормоните в тялото, но не могат да спрат производството им.
Този метод се прилага на последно място – при бременни, които не толерират лечение с медикаменти, при пациенти, при които се подозира рак на щитовидната жлеза, или при липса на ефект от другите методи на лечение.
Най-често при оперативната интервенция се премахва цялата щитовидна жлеза, за да се елиминира рискът от връщане на симптомите на хипертиреоидизъм. След операцията се налага доживотна заместителна терапия с хормони.
При този метод на лечение, макар и рядко, са възможни някои усложнения. Понякога се засягат паращитовидните жлези, които са в непосредствена близост с щитовидната жлеза, и това води до нарушения в калциевата обмяна. При засягане на ларингеалния нерв може да настъпят промени в гласа или проблеми в дишането. Рискът за тези усложнения е под 1%, когато операцията се извършва от опитен специалист.
коментари