Аритмиите са състояния с промени в сърдечния ритъм – те настъпват, когато електрическите импулси от сърцето, които координират сърдечните удари, не функционират правилно и сърцето бие прекалено бързо, бавно или непостоянно.
Много сърдечни аритмии са безобидни. Много хора инцидентно получават аритмични сърдечни удари, които те усещат като препускане на сърцето или по-силни сърдечни удари. Въпреки това обаче, някои аритмии, особено ако се отдалечават значително от нормалното съкращение на сърцето или са резултат от увреждане на сърдечния мускул, могат да предизвикат притеснителни и дори застрашаващи живота симптоми.
Ускорената сърдечна честота се нарича тахикардия , а забавената – брадикардия . Когато ритъмът е неправилен, аритмиите се обозначават като фибрилации – предсърдни или камерни. Когато едно сърдечно съкращение се случи по-рано, от колкото трябва, то се означава като преждевременна контракция.
Чувство на недостиг на въздух | Замаяност | припадане | Чувство на трептене в гърдите | Внезапно чувство на слабост | Гръдна болка | Проблеми с концентрацията | Затруднения при физическа активност | Чувство за прескачане на сърцето |
съдържание
Как се лекува аритмията
При изясняване на причината, като заболяване на щитовидната жлеза, електролитни нарушения, те трябва да се лекуват на първо място.
Ако при брадикардия не се открие подлежащата причина, може да се наложи имплантиране на пейсмейкър – това е малко устройство, което се поставя под кожата на гърдите и с помощта на електрични импулси кара сърцето да бие с нормална честота.
При тахикардии в началото може да се приложат някои прийоми, чрез които пациентът може сам да повлияе състоянието си. Те включват задържане на дъха и напъване, кашляне, масаж в определени точки на шията, натиск в областта на очните ябълки. Тези прийоми стимулират вагусовия нерв и забавят сърдечната честота.
Антиаритмични лекарства могат също да бъдат прилагани за намаляване на епизодите на тахикардия. Те трябва да се вземат стриктно, съгласно лекарското предписание, за да се избегне появата на усложнения.
Кардиоверзия може да се приложи също при наличие на определен тип аритмия. Тя се извършва под краткотрайна анестезия. Използва се електричен шок, който предизвиква нормализиране на ритъма на сърцето.
Аблация – извършва се с помощта на катетър, който се вкарва през кръвоносен съд до проблемната част на сърцето, за която се предполага, че е източник на аритмия. Електродите се нагряват или силно се охлаждат, което води до унищожаване на проблемната част от сърцето. Така се създава електричен блок в областта, която е източник на аритмия.
Имплантиране на кардиовертер-дефибрилатор – прилага се най-вече при пациенти с висок риск от развитие на високочестотен ритъм в камерите.
При липса на отговор при другите методи на лечение, може да се пристъпи към оперативна интервенция в областта на предсърдията. Правят се малки разрези, които след заздравяване оформят препядствия за електричните импулси и така те се насочват по нормалните пътища на провеждане.
Инсулт– аритмията нарушава помпената функция на сърцето и може да доведе до намаляване на кръвния ток, достигащ до мозъка. Предсърдното мъждене води до повишен риск от образуване на тромби. При откъсването на тези тромби съществува реална опасност от запушване на мозъчни артерии и развитие на инсулт.
Сърдечна недостатъчност– нарушенията в помпената функция на сърцето, предизвикани от аритмия, водят до недостатъчно кръвоснабдяване на органите и тъканите – развива се сърдечна недостатъчност. Обикновено лечението на аритмията повлиява добре състоянието.
Алцхаймер– проучвания показват пряка зависимост между продължителното предсърдно мъждене и развитие на болест на Алцхаймер.
коментари