Анемията е състояние, при което броят на еритроцитите и/или концентрацията на хемоглобин в кръвта са понижени под нормата за съответната възраст и пол.
При анемията се нарушава преноса на кислород до тъканите и в резултат на това се появяват симптоми като умора, световъртеж, раздразнителност , бледа кожа и др. В случаи на тежка и прогресираща анемия недостигът на кислород може сериозно да увреди сърцето и другите органи и да стане причина за смърт.
Недостиг на въздух | задъхване | Замайване | Главоболие | Хладни ръце и стъпала | изстиване на крайниците | Бледа кожа | Болка в гърдите |
съдържание
Диагноза на анемията
Диагнозата на анемията поставя въз основа на историята на заболяването, медицинския преглед и лабораторни изследвания. Тези методи се използват за определяне на причината, тежестта и лечението на конкретния вид анемия. Леките и умерените форми на анемия често протичат без или с много леки симптоми. В действителност анемията често се открива при кръвни изследвания, имащи за цел диагностицирането на друго заболяване.
Медицинска и фамилна анамнеза (история на заболяването)
При сваляне на анамнезата се задават въпроси относно:
симптомите на анемията, например умора и слабост
прекарани заболявания, които биха могли да причинят анемия
прием на определени лекарства
начин на хранене
наличие на членове на семейството, които са болни или са преболедували анемия
Физикален преглед
Физикалният преглед се извършва с цел да се определи тежестта и възможните причини за заболяването. Част от тях са преслушване на сърдечните тонове и белите дробове и проверка на размера на черния дроб и слезката (далака). Възможно е и провеждането на гинекологичен или ректален преглед, за изключване на кървене от съответните системи.
Диагностични изследвания и процедури
Съществуват различни изследвания и процедури, с които може да се установи наличието, вида и тежестта на анемията. Обикновено, първото изследване използвано за диагностициране на анемия е пълна кръвна картина (ПКК). Пълната кръвна картина дава следната информация:
Хемоглобин - богат на желязо протеин, съдържащ се в червените кръвни клетки, чиято основна функция е транспорта на кислород и въглероден диоксид. Хемоглобин - референтни стойности. Стойности по-ниски от посочените са показателни за наличието на анемия.
Хематокрит - отразява концентрацията на еритроцитите в кръвта. Хематокрит - референтни стойности. Понижените стойности са също насочващи за наличието на анемия.
Нормалните границите на тези показатели варират при различните расови и етнически групи, именно поради това данните трябва да се разчитат от специалист.
Пълната кръвна картина дава данни и за :
Брой на еритроцитите. Твърде малкият брой на еритроцитите е показателен за анемия. Малкият брой на червените кръвни клетки може да се дължи на ниски нива на хемоглобина или понижения хематокрит, както по отделно, така и заедно.
Брой на белите кръвни клетки (левкоцити). Основна функция на левкоцитите е фагоцитозата (поглъщане на даден обект от клетката, чрез вдлъбване на нейната мембрана и обгръщането му с нея).
Брой на тромбоцитите в кръвта. Тромбоцитите са малки клетъчни фрагменти участващи в съсирването на кръвта.
Среден обем на еритроцитите (MCV). При желязодефицитната анемия, обема на еритроцитите обикновено е по-малък от нормалното (микроцитоза).
Ако резултатите от ПКК потвърдят анемията, се назначават допълнителни изследвания за определяне на причината, тежестта и правилното лечение.
Електрофореза на хемоглобин - определя различните видове хемоглобин в кръвта. Използва се за диагностициране на анемии причинени от синтезата на абнормен (патологичен) хемоглобин.
Брой на ретикулоцитите. Ретикулоцитите са незрели еритроцити. Този тест измерва броя на новите еритроцити в кръвта и определя регенаторната способност на костния мозък (скоростта, с която се произвеждат нови клетки). По-високият брой на ретикулоцити обикновено е индикатор за кръвозагуба или ускорено разрушаване на еритроцитите. От друга страна, по-ниския брой индицира намалено производство на клетки от костния мозък и е характерен за пернициозната анемия.
В практиката се използват различни изследвания за определяне нивото на желязо в кръвта.
серумно желязо
серумен феритин
трансферин и тотален желязосвързващ капацитет (тЖСК)
Понякога е необходимо изследване за промени в бъбречната функция, отравяне с олово (при децата) и недостиг на витамини (B12, фолиева киселина).
При съмнение за скрито кървене от храносмилателният тракт се изследват фекалиите за следи от кръв (хемокулт тест) и при положителен резултат, може да се наложи извършването на ендоскопско изследване за уточняване на мястото и причината за кървене.
При някои случаи на анемия се налага и костномозъчна биопсия.
коментари