Алергичен ринит е възпалението на носната лигавица, което се дефинира като ринит. Той се характеризира с комплекс от симптоми като кихане, запушване на носа, сърбеж и секреция от носа. Очите, ушите, синусите и гърлото могат също да бъдат засегнати при заболяването. Ринитът от алергичен произход е най-често срещаният вид ринит. Той е изключително разпространено състояние, засягащо над 20% от населението. Въпреки че не е животозастрашаващо състояние, то нарушава в голяма степен качеството на живот и може да доведе до някои усложнения.
Сърбеж и сълзене от очите | Често кихане | Запушване на носа | Чувство за сърбеж в носа | водниста секреция от носа |
съдържание
Как се поставя диагнозата алергичен ринит
История на заболяването– важно значение за поставяне на диагнозата алергичен ринит има събирането на подробна информация за началото на симптомите, връзката им с конкретен сезон и излагане на определен фактор от външната или вътрешната среда, повлияване на симптомите от премахване на съмнителните фактори от средата (ако е възможно).
Най-често използвани в практиката са кожните алергични тестове. Те се осъществяват чрез накапване на алерген върху кожата, най-често предмишницата, и одраскване или убождане на кожата през капката с алергена. При наличие на свръхчувствителност към алергена, реакция се появява след 15-20 минути и се изразява в поява на зачервяване на кожата, което толкова по-изразено и по-голямо, колкото е по-изразена чувствителността към алергена.
По-съвременен тест е радиоалергосорбентният тест (RAST). Той е ин витро тест, който позволява измерването на количеството специфични антитела, образувани към конкретен алерген, в проба от кръв. Това количество отговаря приблизително на степента на чувствителност към съответния алерген.
Тотален серумен имуноглобулин Е– измерва общото количество на имуноглобулин Е в кръвта. Счита се, че пациентите с алергичен ринит имат повишени имуноглобулини от този клас, за разлика от здрави хора. Този тест обаче не е специфичен за отделните алергени. Неговата достоверност също е под съмнение, тъй като около 50% от хората с алергичен ринит имат нормални нива на имуноглобулин Е. Все пак тестът, приложен в комбинация с други тестове, помага за поставяне на диагнозата.
Измерване на броя на еозинофилите – подобно на измерването на тоталния серумен имуноглобулин Е, този тест не е специфичен и се използва в комбинация с останалите.
· Рентгенови изследвания – използват се най-вече в диференциалната картина на алергичен ринит, за изключване на синуит.
· Риноскопия – чрез нея може да се открият полипи в носа, хипертрофия на лигавицата, изкривяване на носната преграда.
коментари