Между сърцето и мозъка има директна връзка. Затова често казвам, че острият миокарден инфаркт и мозъчният инсулт де факто са едно и също заболяване, но с различна локализация, обясни пред "Труд" доц.
Специалистът по инвазивна кардиология подчерта, че в огромната част от случаите и при двете диагнози става дума за прекъсване на кръвоснабдяването на конкретна артерия, било то кръвоснабдяваща сърцето или мозъка. "По тази причина, ако пазите сърцето си, ще пазите и мозъка", заяви доцентът. От години той извършва безкръвни операции при инфаркт или инсулт, при които влага спасителни стентове. А ги въвежда в тялото на пациента през артерия на крака или на ръката.
И при миокардния инфаркт, и при мозъчния инсулт се наблюдава напреднала атеросклероза (б. р. - задебеляване на вътрешната стена на кръвоносния съд и натрупване на плака). "В крайния си стадий тя води до стеснение на съда и такова активизиране на плаката, че най-накрая се образува тромб и кръвоснабдяването се прекъсва. Това е фаталната исхемия (б.р. - недостатъчно кръвоснабдяване) за тъканите, която води до некроза. При мозъчния инсулт се наблюдава некроза на мозъчната тъкан, а при миокардния инфаркт - некроза на сърдечна тъкан", каза още доц. Петров.
"При нас, българите, за съжаление, в кристален вид съществуват всички рискови фактори за развитието на сърдечносъдови заболявания. По тази причина България се подрежда на първите места по заболеваемост и смъртност от тези болести в Европа", продължи доцентът. А влиянието на
рисковите фактори зависи от нас
и ние сами ще сме си виновни, ако се стигне до отключване на заболяване. "Имам предвид пушенето , неправилния начин на храненето, който води до увеличение на холестерола в кръвта, късното откриване и лечение на захарната болест, неглижирането на високото артериално налягане. Петият фактор е генетичната предиспозиция - да, с нея няма как да се борим, но срещу предходните четири - можем", отсече доц. Петров. Според него, ако имаме добра здравна култура и се осигури ранен скрининг, сърдечносъдовите заболявания могат да бъдат така овладени, че да не се стига до ранно развитие на атеросклерозата.
"Сами можем да
ликвидираме между 30-50% от опасността
от развитие на сърдечносъдовите болести. Веднага ще ви дам пример, че най-малко 30% от циркулиращия холестерол зависи от начина ни на хранене. Положително ще му повлияем, ако ограничим животинските мазнини и другите холестерол съдържащи храни като яйцата и вътрешностите от животни (последните се избягват в Европа, но на нашата трапеза присъстват много редовно)", посочи председателят на кардиологичното дружество. Той даде и друг красноречив пример. "Според последните статистики 44% от българите посягат към цигари. Най-притеснителен е както големият им брой, но и че новозапалилите са предимно млади жени. Последните френски изследвания доказват, че именно сред започналите да пушат млади дами се наблюдава увеличение на сърдечносъдовата заболеваемост", каза доцентът.
актуално от седмицата
Домашна рецепта срещу шипове
Каквото и да опитвате срещу шиповете усещате, че болката не отминава? Предлагаме ви алтернатива на класическото лечение на т.нар. остеофити - една стара рецепта от...
коментари